- Иванчо, - казва учителката, - престани да цъкаш с тази химикалка!
- Мъчи ме един въпрос! - замислено казва Иванчо.
- Какъв въпрос? - пита учителката.
- Химикалка нали е от женски род? - пита Иванчо.
- Да! - казва учителката.
- А пълнител нали е от мъжки род?
- Да! - казва учителката.
- Е, тогава като цъкам, защо не се раждат малки химикалчета?
Учителката се замислила, но нищо не и дошло на акъла и ядосано казала.
- Питай баща си, като се прибереш.
Прибрал се Иванчо и веднага попитал баща си. Замислил се и той, и след малко казал.
- Я бягай да питаш майка си, тя ги разбира тия работи.
Отишъл Иванчо при майка си и я попитал същото. Тя го погледнала замислено и казала:
- Я не ме занимавай с глупости.
Излязъл Иванчо на улицата седнал на тротоара и продължил да цъка с химикалката и да си приказва на глас. Минал един полицай, спрял пред него и строго го погледнал.
- Какво си приказваш, бе момче? И какво ми цъкаш с тази химикалка?
Погледнал го Иванчо и му казал какво го гложди.
- Вие сте умен човек г-н полицай, няма как да не знаете защо е така?
Поласкан от думите му, полицая взел химикалката, повъртял я замислено в ръце и я отворил. Извадил пълнителя, разгледал го, а от него изпаднала пружинката.
- Ами ето! - казал полицаят.
- Всичко е ясно. Има спирала!
