Mозъкът прекрасно владее хватателния рефлекс. Подобно на бебе, което неволно стиска ръчичка, докосвайки който и да е предмет, умът ни грабва първата мисъл, която му попадне, за да започне поредица от мисли и действия, понякога болезнени и смущаващи. Практиката на двети минути, описана в книгата „Пътят на джедаите“ от прокрастинолога Максим Дорофеев, помага да се прекрати тази лудост.
Опитайте се да настроите таймера на две минути и докато не звънне, просто седнете и не правете нищо. Ако това се окаже непосилна задача, опитайте да започнете с една минута нищонеправене. Ако двете минути ви се отдават с лекота, вдигнете летвата на четири. До определена граница (от 5 до 20 минути) ценността на тази практика ще се увеличи, но заедно с това ще нарасне и вероятността за нейното отлагане.
Най-често срещаният въпрос относно тази практика е: „Трябва ли в този момент и да не мисля за нищо?“ Сякаш хората могат просто така да вземат и да спрат да мислят. Като цяло, ние всъщност не влияем на нашия мисловен процес и не можем да го включваме или изключваме по поръчка. Често дори не можем да го насочим в правилната посока. Следователно, ние просто го наблюдаваме. По някакъв начин това може да се нарече медитация. Едно хубаво определение на този процес дава Тим Ферис, който казва: „Гледайте странната, проклета комедия в главата си!“. Тази практика е необходима, за да привикнем към спокойно състояние. За много хора (особено при ниски нива на зрялост) нищоправенето не е много неприятно и те могат да започнат да правят нещо, само и само, за да избегнат този дискомфорт. Въпреки че често големият въпрос е какво ще навреди повече: „напразно прахосаното време“ (особено в ситуация, в която сме ограничени от мисълта) или безсмислената активност.
Тази практика ни помага да свикнем да не реагираме на всички мисли подред чрез действия и мисли и вместо да дадем простор на размножаващия се рояк, да направим обратното - да "свием" първопричината до абсолютната нула, до нищо, преди да се е разбушувала в главата ни.
Ето и още един аргумент в полза на тази много проста и елегантна практика за успокояване на ума. Ние много често пренебрегваме възможностите си за възстановяване. В същото време обикновено идеализираме условията, необходими за релаксация. Разбира се, абсолютното съвършенство е: вие сте на тропически остров, нямате интернет, имате храна и покрив над главата си и няма нужда да мислите какво да правите оттук нататък с живота си. Всеки глупак може да почива така. Но да си поемете дъх и да се възстановите в центрофугата на ежедневната суматоха (която изобщо не се кани да приключи скоро) е ценно умение. Което може и трябва да се развива. Започнете с малко. Поне две минути. Например, точно сега. Опитайте!
