Стефани Петкова, която познаваме като Стефи и един от най-любимите български влогъри, представя втората си книга, адресирана към тийнейджърите у нас - "Писмата, които никога не изпратих". Изданието излиза с логото на издателство "Кубар" в иновативен формат, събрал откровените обръщения на Стефи до различни хора, изиграли важна роля в живота й - под формата на неизпратени до тях писма.
Това е втората ѝ книга след дебютното издание "Тайните на Стефи", което завладя книжните класации и освен читателските симпатии, донесе на Стефи и наградата "Бисерче вълшебно" 2019 в категория "Нещотърсачи".
"Писмата, които никога не изпратих" с известна носталгия се обръща към позабравената форма на хартиените писма, мотивирайки днешните младежи по-смело да изразяват своите мисли и емоции. Самото издание включва допълнителен бележник с бели листове, които да използват, за да напишат своите писма до близките си хора. Книгата е оформена във винтидж стил с авторските илюстрации на художника Стоян Атанасов, Kontur Creative, придружена с подаръчни стикери, напомнящи стари пощенски марки.
"Писмата, които никога не изпратих" се появяват в момент, който бе невъзможно да бъде предвиден на по-ранен етап – на социална изолация и тревога за здравето на хиляди хора по света. От една страна, за да подчертаят още веднъж колко е важно общуването в ежедневието на тийнейджърите, а от друга, за да ги подкрепят в този сложен за тях период. За него Стефи споделя: Завърших книгата в много труден за цялото човечество момент. Момент, в който не ти остава нищо друго освен да погледнеш дълбоко в себе си и да се опознаеш. Момент, в който всеки прави равносметката си. Е, това е моята и се надявам чрез нея да успея да ти вдъхна смелост да кажеш всичко, което някога си искал и да напишеш писмата, които никога не си изпратил".
В своеобразния сборник от истории в писма и сред калейдоскопа от адресанти - Стефи пише писмо до най-голямата си фенка, но и до своя собствен идол, до родителите и до учителката си, до момичето, на което целият клас се подиграваше, и дори до своето собствено 16-годишно "аз". Младите читатели ще разпознаят много хора от собственото си обкръжение и дори самите себе си. Посланията и личният опит, които Стефи доверително споделя с тях, вдъхват смелост и позитивно отношение, превръщайки се в ярка метафора за необходимостта да погледнем назад, ако искаме да разберем къде се намираме в настоящия момент. Книгата превъзмогва тревогите, свързани с порастването и откриването на света, фокусирайки се върху ценността на истинските приятелства и безусловната подкрепа, които получаваме, но не винаги успяваме да оценим.
"Ако си объркан, не знаеш и все още търсиш кой е образът, който виждаш – всичко е наред. Знам какво е да се изгубиш, за да може да се намериш. Знам какво е да си сам сред много хора, за да разбереш, че си си достатъчен. Знам какво е да мислиш, че взимаш правилните избори в живота си, за да разбереш, че няма правилно и грешно." – добавя Стефи.
