Един селянин имал чудесна съпруга, която много обичал. Тя била хубава, работлива и добра. Заедно можели да имат чудесен живот, но селянинът не бил щастлив. Непрекъснато се измъчвал от съмнения, че жена му може да му изневери. Започнал да губи съня си от безпочвените си подозрения и накрая решил да се обърне към един мъдър старец за съвет. Отишъл при него и започнал смутено да му разказва за проблема си:
– Срам ме е да си призная, но съм страшно ревнив. Знам, че жена ми е почтена, вярна, обича ме, но всеки ден се терзая от тежки мисли. Те ми пречат да живея в сговор и радост. През деня все гълча жена си за нещо, а нощем сънувам заговорите на съперниците си. Постоянно ме мъчат терзания. Кажи ми, мъдрецо, как да се избавя от тази напаст?
Мъдрецът помислил и казал:
– Ще ти разкажа една история. Един човек имал прекрасна вишнева градина. През пролетта цялата местност се изпълвала от уханието на цъфналите вишни, а нежните розови листенца се носели във въздуха и обсипвали улиците като килим. Човекът се грижел за градината си с много внимание и любов – поливал я, подрязвал дръвчетата, а когато се отрупвали със сочни плодове, старателно събирал реколтата.
Но един ден покрай градината минал негов познат, който завистливо погледнал прекрасните дръвчета и казал: "Хубава градина имаш! Сигурно през нощта често я навестяват крадци".
Човекът си отишъл, но лошите му думи останали и се загнездили в душата на градинаря. Още на другия ден той издигнал около градината солидна ограда, но и това му се сторило недостатъчно. Мисълта за крадците не го напускала, загубил съня и спокойствието си. Накрая решил, че е най-добре нощем да стои в градината и да я охранява. Крадци така и не се появили, но нещастният човек продължавал да будува по цяла нощ, а сутрин лягал да поспи за няколко часа. И изтощен от нощните си бдения, той вече нямал сили да работи в градината. Малко по малко, останали без грижи, дръвчетата започнали да повяхват, някои съвсем загинали. Градината била пълна с бурени и изпопадали по земята сухи клони. Прекрасната и уханна вишнева градина се превърнала в едно тъжно запуснато място, в което вече нямало живот. Само нощем там продължавал да стои нейният стопанин, отровен от съмнения и страх. А чудният вкус на вишните отдавна бил забравен.
Селянинът навел глава и казал:
– Разбрах посланието ти. Когато се посветиш на безплодни съмнения и недоверие, спираш да се грижиш за това, което обичаш. И то постепенно загива. Ревността е разрушително и безполезно чувство, което може да унищожи и най-красивата любов. Ще се върна при жена си и ще я прегърна. А всеки път, когато отново се прокрадне някакво съмнение, ще изяждам по една вишна.
