Веднъж един човек се прибрал късно от работа, както винаги уморен и измъчен и видял, че на прага го чака петгодишния му син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво се е случило?
- Тате, а ти... колко получаваш?
- Това не е твоя работа! – възмутил се бащата – И все пак – защо ми задаваш този въпрос?
- Просто искам да знам. Моля те, кажи ми, колко получаваш на час?
- Ами... около 500. Защо?
Вижте още: Красива притча за прошката
- Тате – погледнал го сина му с изключително сериозен поглед – Тете, може ли да ми дадеш 300 назаем?
- Питаш ме, само за да ти дам пари за някаква си глупава играчка? – завикал бащата – Веднага си отивай в стаята и си лягай да спиш! ... Може ли да си такъв егоист! По цял ден се трепам, скапан съм, а ти да се държиш така глупаво!
Малчуганът тихичко се прибрал в стаята си и затворил вратата. А таткото останал на прага и продължил да се ядосва на молбата на сина си. Как смее да ме пита колко ми е заплатата, че после да ми иска пари? След известно време обаче се успокоил и размислил: Може би наистина има нужда да си купи нещо важно. Дяволите да го вземат, досега никога не ми е искал пари. Влязъл в детската, а детето вече било в леглото.
- Спиш ли, сине? – попитал.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнал малчуганът.
- Малко бях груб с теб – извинил се бащата – Имах тежък ден и просто си изпуснах нервите. Извинявай. Ето ти парите, за които ме помоли.
Момченцето седнало на кревата и се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то.
Бръкнало под възглавницата и извадило още няколко смачкани банкноти. Човекът, като видял, че детето вече имало пари, пак се ядосал. А момчето старателно подредило банкнотите по купюри и погледнало баща си.
- Защо ми искаш пари, след като вече имаш? – развикал се той.
- Защото не бяха достатъчно. Но вече ще ми стигнат – отвърнало детето. – Тате, ето ти 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, прибери се утре един час по-рано и седни да вечеряш с нас.
