"Жените, които купуват цветя" е дълга разходка из ботаническата градина на живота, където цъфтят рози, които понякога убождат пръстите ни. Растат маргаритки, чиито листа късаме, за да ни дадат отговор, който невинаги е очакваният. Срещат се орхидеи, които ни парализират с красотата си и слънчогледи, напомнящи ни къде е слънцето. По време на разходката из тази градина компания ще ви правят пет жени, които купуват цветя. В началото никоя от тях не ги купува за себе си. Едната – за тайния си любовник, другата – за офиса си, третата – за да ги рисува, четвъртата – за клиентките си, последната – за един покойник. Ванеса Монфорт прави тези жени ваши приятелки, с които ще слушате джаз, ще пиете вино и ще се учите как се посява, отглежда, полива и изживява щастие. Не някога, а днес, защото животът е неотложна задача и често трябва да си припомняме това.
Това е историята на Марина. Жена, загубила съпруга, а заедно с него и посоката си. Изпълнена със страх, че не може да изпълни обещание, което е дала. Без капчица вяра в себе си. Жена, която мисли, че има нужда от някого, но греши – има нужда единствено от себе си. Случайността отвежда Марина в „Градината на ангела“ – цветарски магазин в квартала на писателите в Мадрид. Там тя ще се научи, че ангели съществуват и че всички опити за летене си струват. Дори неуспешните. Уроците преподава безплатно Оливия - ексцентрична и вълшебна дама, която лекува цветя и хора еднакво добре, защото те може би имат нещо общо – нуждаят се от любов, светлина и грижа. Марина започва работа в този оазис, който я запознава с още четири жени, намиращи се на кръстопът в работата, любовните отношения и семейството. Между всички тях разцъфва приятелство, което ги кара да променят посоката на живота си.
Накрая Марина се качва на яхтата на покойния си съпруг, за да разпръсне праха му в Танжер, но по-важното - тя става капитан на кораба на живота си. А останалите героини - тях ще срещнете на страниците на романа – с цветните им рокли, с обърканото им минало, с неподозираните им таланти и необятните им мечти. В някоя от тях ще разпознаете себе си. Ще пораснете и ще се обикнете.
Главен герой в "Жените, които купуват цветя" е и морето. Онова Средиземното, което умее да се сърди, да прощава, да забравя и да приютява. Морето, в чието лоно също се раждат цветя, които напомнят, че не е чак толкова лошо на дъното (но трябва да скатаем в някой джоб силата да изплуваме).
