Според последните изследвания, алергията към кравето мляко е най-често срещаната хранителна алергия при бебетата и децата. Около 2.5% от децата под 3 години са алергични към мляко. Като цяло, алергията към млякото се развива през първата година от живота.
Хранителна алергия и непоносимост към храни
Хранителната алергия представлява свръхреакция на имунната система към специфичен вид хранителен протеин. Той може да предизвика алергична реакция, която да варира от лека (обриви, уртикария, сърбеж, подуване) до тежка (затруднено дишане, хрипове, загуба на съзнание) и потенциално опасна за живота.
От друга страна, много хора дори не осъзнават, че имат непоносимост към мляко и млечни продукти. Кравето мляко и млечните продукти (включително кисело мляко, сметана, извара, сирене, сладолед), съдържат протеин, наречен казеин А1, към който много хора реагират негативно със симптоми като подуване, крампи, газове, диария или запек.
По-голямата част от населението на света (около 75%) има лактозна непоносимост. Това означава, че не им достига лактаза, ензимът, който разгражда лактозата (млечната захар, която се съдържа в млякото и млечните продукти). Без лактаза, организмът не може да преработи лактозата и това води до ред неприятни симптоми.
Имайте предвид, че по време на пастьоризация освен патогенните бактерии, се унищожават и ензимите, което прави млечните захари като лактозата трудносмилаеми.
Други причини да спрете млякото…
Д-р Уолтър Уилет, ръководител на катедрата по хранене на Училището за обществено здраве към Харвардския университет, след задълбочени проучвания по въпроса открива, че:
Високият прием на калций чрез редовна консумация на мляко и млечни продукти не намалява риска от счупвания, както се е смятало дотогава. В действителност, изследване, обхващащо 77 761 медицински сестри, публикувано в American Journal of Public Health стига до извода, че: "… жените, приемащи калций от млечни продукти, са изложени на умерен, но значително по-висок риск от фрактури на бедрената кост, в сравнение с жените, приемащи калций от неживотински източници."
Консумацията на млечни продукти не може да подобри здравето на костите. В противовес на разпространеното схващане, страните в Азия и Африка, които консумират най-малко калций и млечни продукти, имат и най-ниски нива на остеопороза.
Млечните продукти могат да повишат риска от рак. Те покачват нивото на инсулино-подобен растежен фактор 1 (IGF-1), който регулира ефекта от хормона на растежа (GH) в тялото. Повишените нива на IGF-1 са свързани и с увеличаването на риска от поява на някои видове рак, например на дебелото черво, на белия дроб и на гърдата.
Пиенето на мляко ви излага на два хормона на растежа, включително говежди растежен хормон, естествен хормон при кравите, който стимулира производството на IGF-1, и синтетичната му версия rBGH, използвана в конвенционалното млекопроизводство за увеличаване на млеконадоя. Изследване, публикувано в Journal of the National Cancer Institute показва увеличаване с 10% на нивата на IGF-1 при мъже и жени между 55 и 85 години, които консумират три порции дневно обезмаслено или с 1% масленост мляко, в продължение на 12 седмици.
Млякото и млечните продукти също така повишават отделянето на слуз в организма, особено при хората с алергия или непоносимост.
Редовната консумация на мляко и млечни продукти може да доведе до:
Проблеми със синусите
Ушни инфекции
Хроничен запек
Анемия (при децата)
Резистентност към антибиотици, особено към тези, които се прибавят към храната на кравите.
Положителни ефекти от спирането на млякото
По-чиста кожа — много хора се сбогуват с пъпките и хроничното акне
Намаляване или изчезване на храчките
Изчезват проблемите със синусите
Изчезва главоболието и мигрената
Облекчава се синдрома на раздразненото черво
По-добро храносмилане като цяло
Повече енергия
Намаляване на теглото
По-малко възпаления — облекчаване на артритни болки, обриви и хронични инфекции
Подобрено поведение – специално при състояния като хиперактивност с дефицит на вниманието или аутизъм
Хранителни вещества: изгубени и намерени
Млякото съдържа калций (около 300 мг за 1 чаша), протеини (8 г за 1 чаша), витамини A, B и D.
Въпреки това, млякото е и силно обработена храна. Пастьоризацията убива потенциалните патогенни бактерии, но също така ензимите, полезните бактерии и витамините.
Пастьоризацията извлича от млякото естествените витамини, така че по-късно към него се добавят синтетични. Например пълномасленото мляко има добавен витамин D. Нискомасленото - витамини A и D.
Ако решите да изключите млякото от диетата си, можете да си набавяте калций от алтернативни източници (които също така съдържат витамини A, B или D), като:
Зелени листни зеленчуци: листно зеле, цвекло, спанак
Риба и морски дарове, особено сардини (с костите) и стриди
Бобови растения: бял боб, шарен боб, нахут
Сусам (2 с.л.)
Тахан (2 с.л.)
Бадемово масло (2 с.л.)
Броколи
Добри източници на витамините от групата B са: месо (телешко, телешки дроб, пилешко, пуешко), яйца, сьомга, треска, ориз, зърнени култури, ядки, бобови растения и зелени листни зеленчуци.
Вит. А се съдържа в сладките картофи, морковите, тиквата и зелените листните зеленчуци.
Витамин D: излагането на слънчева светлина е най-добрият начин да получите витамин D. От храната това са сьомгата, сардините и яйцата.
