Незначителният стрес е нормално явление, но силният може да доведе до различни здравословни проблеми. Начинът на хранене и съдържанието на храната играе значителна роля в профилактиката на такова състояние.
При тежки психоемоционални натоварвания се увеличава необходимостта от витамини и антиоксиданти и затова храната трябва задължително да съдържа тези вещества. Към “класическите” източници на антиоксиданти се отнасят боровинките, къпините, вишните, т.е. всички плодове с виолетов цвят. Те съдържат полезни антоциани и витамин С. Много антиоксиданти се съдържат също в чая, орехите, тиквените и слънчогледовите семена.
Друг важен момент при стрес е да не се допуснат промени в киселинната среда на организма. За нормалната си работа кръвта трябва да има леко алкална реакция. По принцип това ниво са поддържа автоматично от организма. Всяко отклонение в едната или другата посока води до намаляване на адаптивните възможности на организма.
По време на стрес киселинността на кръвта се повишава и за да се повиши устойчивостта на организма, в храната трябва да се включат повече мляко, извара, зеленчуци и плодове. Те съдържат калций, магнезий, натрий, калий. Месото, яйцата и хлябът съдържат фосфор, сяра и хлор. За профилактика на стреса те трябва да се употребяват умерено, като се отдаде предпочитание на млечната и растителната храна.
Практиката показва, че в някои случаи промяната в храненето помага да се избегне не само стреса, но и някои заболявания на нервната система. Специалистите все по-често подчертават важната роля на омега-3 и омега-6 ненаситените мастни киселини, които имат значение за пълноценната работа на мозъка.
Изследвания показват, че за последните 50 години се е изменил състава на мастната тъкан при животните и човека, като се е нарушило балансираното съчетание на мастните киселини. Това е резултат на провеждането на селекция при храните и/или използването на антибиотици и хормони.
Затова хората все по-често се нуждаят от допълнителни количества омега-3 и омега-6 мазнини, които се съдържат преди всичко в мазната морска риба и в някои растителни масла: конопено, орехово и др. Тези масла са полезни само в дози до 15-20 г дневно, защото при по-голяма употреба се образуват много недоокислени продукти на обмена, които натравят черния дроб и бъбреците и намаляват имунитета. Изключение в това отношение прави само зехтинът.
Учените смятат, че при намаляване калоричността на храната организмът преживява умерен стрес, който играе ролята на трениращ фактор и този режим на хранене може да се сравни с влиянието на всекидневното физическо натоварване. Колкото по-трениран е човек, толкова по-големи натоварвания може да издържи неговият организъм в бъдещето.
Засега все още има доста мнения срещу значителното намаляване на приеманите за деня калории, както и против разреждането на праненията, но в списанията за здравословно хранене вече се появяват препоръки за двукратно хранене, които са в противовес със съществуващите препоръки за прием на храна 3-4 пъти дневно.
Източник: dieti.info
