"След като веднъж приемеш обяснение за болката, която изпитваш, е изключително трудно да го поставиш под съмнение. То беше като каишка, чрез която се опитвах да укротявам страданието си. Страхувах се, че ако отхвърля това обяснение, което бях поддържал толкова години наред, болката ще ме връхлети като разкъсал веригите си див звяр“"
Това откровение бележи преломен момент за Йохан Хари – многократно награждаван журналист, който години наред се бори безуспешно с депресията, приемайки традиционното медикаментозно лечение. Нетърпимата липса на реално подобрение го принуждава да преодолее страховете си и да потърси истинско решение. Така той се впуска в собствено разследване и се осмелява да зададе въпроси, за които медицината не предлага достоверно обяснение. Вярно ли е, че причината за депресията е химически дисбаланс в мозъка? Ако е така, защо регулиращите го антидепресанти не елиминират болестта? Защо депресията и тревожността засягат все повече хора? Възможно ли е да има други причини, които да обясняват всички неясноти и парадокси?
В търсене на истината, Хари интервюира някои от най-влиятелните учени на нашето време. Разговаря с психолози, психиатри и невролози; чете научни публикации, среща се с пациенти, стигнали до самото дъно на това психично разстройство, както и с хора, успели да се оттласнат от него. Така установява, че почти всичко, което се твърди за депресията и тревожността, е погрешно.
В "Изгубени връзки" той развенчава митовете, отхвърля илюзиите и предлага ново виждане за проблема, добил размерите на епидемия. Според Хари депресията не е болест, а... симптом. Тя е сигнал, че сме изгубили връзка със самите нас и не удовлетворяваме жизненоважни потребности. Затова "заглушаването" на сигнала с медикаменти не е решение. Само внимателното му разчитане ще ни покаже как да възстановим прекъснатите връзки.
