Прозявката продължава да е една от най-големите загадки, свързани с човешкия организъм. Специалистите я отнасят към т.нар. безусловни рефлекси. Човек се прозява, когато е уморен, когато му се спи или просто му е скучно. Прозяването наистина е „заразно” - ако някой се прозее, околните като по команда повтарят същото.
Причините за прозяването все още не са напълно изяснени и съществуват различни версии:
Нервните клетки са уморени
Някои специалисти смятат, че прозяването възниква, когато работоспособността на нервните клетки е понижена (например в резултат на физическа умора, преди сън или веднага след ядене). Прозяваме се, когато четем скучна книга или слушаме лекция, която не ни е интересна. Скуката действа на нервната система подобно на сънотворно.
Някои функции на организма се проявяват в състояние на задържане: дишането става рядко и дълбоко. В резултат на това в кръвта се натрупват продукти от обмяната на веществата. За да се избавим, от тях се включва рефлексът на прозяването. Тъй като при това възниква напрежение на мускулите на лицето (особено около устата) и шията, кръвта се обогатява с кислород, подобрява се кръвоснабдяването и подхранването на съдовете на главния мозък, вредните вещества се отстраняват и се активизира мозъчната дейност.
Не напразно прозяването е типично и преди някакво отговорно събитие – изпит, публична изява, спортно състезание. Това помага да се понесе натоварването - мозъкът се обогатява с кислород и се потиска чувството за страх.
Мозъкът се охлажда
Група британски учени под ръководството на проф. Андрю Галъп са стигнали до извода, че една от основните причини за прозяването е прегряването на мозъка. Нагрял се до определена критична температура, мозъкът започва да функционира по-лошо. Прозяването по своята същност е дълбоко вдишване и бързо издишване, което осигурява постъпването на прохладен въздух в организма и способства за охлаждането на кръвта и мозъка.
Резултатите от изследването показват, че при изкуствено повишаване на температурата количеството на прозевките се увеличава почти два пъти.
Според изследователите, при преумора мозъкът се прегрява и се нуждае от охлаждане и именно затова в подобно състояние хората обикновено се прозяват. Поради тази причина при охлаждане на челото и учестено дишане през носа прозяването се прекратява.
Учените смятат, че прозяването може да насочи и към определено заболяване, свързано с нарушения в терморегулацията на мозъка. Не напразно честото прозяване е един от симптомите на множествената склероза. Освен това то често предшества пристъпите на епилепсия и на мигрена. Ето защо хората, страдащи от често и безпричинно прозяване, трябва да се консултират с лекар.
“Рефлекс на оцеляване”
Заразителността на прозяването е само подражателен рефлекс. Проведените експерименти доказват, че от прозяването се заразяват 60% от околните, а най-склонни към този вид “зараза” са хората, склонни към съпреживяване. Някои са способни да се прозеят дори ако видят снимка на прозяващ се човек.
Според някои учени прозяването не е просто неосъзната имитация, но и важна поведенческа реакция. Прозявайки се “за компания”, човек подсъзнателно сигнализира, че е член на общността. Тъй като при прозяването се подобрява снабдяването на организма с кислород и това влияе благотворно на кръвоносната и дихателната система, прозяващият се човек на нивото на инстинктите подава на останалите сигнал за необходимост от попълване на запасите от кислород.
Източник: zdrave.bg
