Средната възраст, на която ражда българката, се покачва и вече е около 27 години.
"За второто детенце малко по-голяма става възрастта - около 30-32 години и нагоре, и там вече крие известни рискове. В случаите, когато има желание, но няма възможност, разбира се, много много голяма заслуга имат и репродуктивните техники", посочи д-р Мирослава Генадиева, акушер-гинеколог пред bTV.
Въпреки това обаче България е и на второ място в Европа по раждания на майки под 20 г.
Все повече българки се решават и раждат второ дете, макар и бавно, броят на семействата с по две деца расте. През миналата година са проплакали малко над 60 000 бебета, като 37% от тях, или малко над 24 000, са били втори в семейството.
За сравнение само преди три години бройката на вторите деца в семейството е била с около 1000 по-малко. Преди четири дни Виктория Боюкова става майка за втори път. Смята се, че най-добрата разлика между децата в едно семейство е от две до четири години. Така е и в семейството на Виктория.
"Имам притеснения - и финансови, и всякакви, но и двамата с бащата работим, а и грижите са нищо в сравнение с радостта, когато влезеш и видиш пълната къща.”
"Ако сравняваме данни от 2000 г., ще забележим, че има една тенденция на леко увеличение във вторите раждания. През 2001 г. вторите са били приблизително около 20 000, което е 30 на сто в общата раждаемост. По данни за последната година 24 185 са вторите деца, което е 37% от всички деца, родени през миналата година”, заяви доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Моделът на три и повече деца в семейството у нас все още остава непопулярен. Едва между 5 и 8 на сто от българските семейства се решават да имат повече деца.