Скъпи татко,
Пиша ти това писмо не само като твоя дъщеря, но и като една млада жена, разбрала важните уроци, на които ти ме научи. Пиша ти, за да ти благодаря! Благодаря ти за светлината, която ми даваше всеки един миг. Благодаря ти, че ми се караше, когато направех някоя беля, защото така разбрах какво е уважение и авторитет. Благодаря ти, че ме научи на дисциплина, на точност и на мъжка сила, скрита в ранимата ми женска душа.
Искам да знаеш, че помня всичко! Помня неща, които дори не подозирах, че помня. Помня как ме целуваше нежно по челото, преди да тръгнеш за работа. Не пропускаше и ден, дори и още да бях в леглото. Помня как ми казваше, че не е възпитано да седя с лакти на масата. Помня как с интерес слушаше всяка история от училище, която ти разказвах. Помня как гледаше с мен анимационни филмчета, въпреки че по другия канал даваха мач на любимия ти отбор. Помня и никога няма да забравя...
Татко, ти беше първият мъж, който някога съм обичала и никога няма да спра да те обичам. Обичам те, защото не спря да вярваш в мен, дори за секунда. Повтаряше ми „Ти можеш, не се отказвай!“. Обичам те, защото ти ми позволи да раста, да правя своите грешки и след това с мъдър глас ми посочваше поуките. Обичам те, защото ти ми даде всичко, от което имах нужда – даде ми любов. Показа ми, че истинската любов не е като във филмите – драматична и с неочаквани обрати. Тя е тиха, топла и смирена, точно като любимото ми мляко с мед и канела, което ми правеше през студените зимни дни.
Един ден, когато вървиш с мен под ръка, за да ме предадеш на бъдещия ми съпруг, искам да знаеш, че съм намерила истинската любов! Тази, която ти ми показа как изглежда. И един ден, когато имам дъщеря, се надявам и нейният татко да я гледа, целува и обича с топлината, която аз получих!
Завинаги твоя,
малката ти принцеса
