"Ще си готова ли към 7, писна ми все ние да закъсняваме!" се пуйчеше нещо мъжът ми. "Точно в 7 ще съм на вратата!" изкривих си душата аз. Коя, кажете коя жена не е способна да се спретне навреме за официална вечеря?! Това да не ти е арктическа експедиция - пуловери, консерви, кучета, крем за ръце за студено време и купища други подробности! Неее, тука става въпрос за 3 неща: грим, прическа, рокля. И обувки, де, ма не тези обувки, то сега с другите обувки и роклята трябва да се смени, друг грим, чудесно се получи, обаче... най-добре дългата пола и бюстие, значи и златните сандали с тънката каишка, синята чанта за тях къде ми е, ето я, уф, ами с нея вече са ме виждали, трябва ми клъча с голямата закопчалка. 7 без 10. Пред вратата се чуват цвилене и къчове, достойни за Тодоровден. Минутка деее, не влизай! Сменям за последно - ще бъда с черната рокля. Класика. 7 и 10. Човечецът нервно тропа. "Престани, почти съм готова!", крясвам ядосана кат опозиционен депутат на журналистка. Това не разведрява обстановката, както си го представях.
Само да си вдигна косата, сега пък ми трябват висящи обеци, и може би шал, този или другия, еее не ме кефи с шал и освен тва ме прави дебела, колието с черния камък къде ми е, мама ми звъни, няколко минутки поговорихме. 8 без 10. Последно мацване с червилцето, парфюм. Ето, готова съм. Влизам победоносно в хола. Отпуснат във фотойла мъжът ми е разхлабил вратовръзката и вяло прехвърля спортните програми. Изведнъж жива като гладно куче, набарало цял пилешки фенер.Ухилвам се с чара на хелуинска тиква. "Добре ли съм? Дръпни ми само ципа...Ама, не надолу..."
Закъсняхме 3 часа. И пак аз съм виновна.
