Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга, защото ти вярваше в мен.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как разглеждаш старите ни снимки заедно и се усмихваш. Това ме научи, колко ценни са хубавите спомени.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани бездомното коте и научих, че е хубаво да бъдем добри с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен, и научих, че трябва да си помагаме, грижейки се един за друг
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо, и научих, че трябва да бъдем благородни и да помагаме на тези, изпаднали в беда.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях колко си силна и научих, че никога не бива да спираме да се борим.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях искрата в очите ти и научих, че не трябва да губя пламъка, трябва да следвам мечтите си и да обичам живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всички в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което имаме, да го ценим и да бъдем щастливи заедно.
Когато мислеше, че не те гледам, аз виждах как се радваш на първите пролетни цветя, на птичките и на играещите наоколо деца и се научих да виждам красотата на живота
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре, и научих, че трябва да бъда отговорен, когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш, когато те боли.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един истински човек, когато порасна.
Автор: Mary Rita Schilke Korazan
