„Мамо, в гардероба ме дебне чудовище!“ Преди да се втурнете към детската стая с античудовищния спрей в ръка, прочетете тези предложения:
Разберете проблема
Страхът от тъмното и от страховитите създания, които то таи, е често срещано явление в живота на малките деца. Той е знак за развиващо се съзнание и набиращо сила въображение. Присъщ е за възрастта, в която започва осъзнаването, че животът не е само цветни дъги и еднорози.
Страхът от тъмното може също да служи на детето за измъкване на допълнително внимание и грижи от родителите – допълнително лакомство, да изиска да стоите с него, докато заспи или да си издейства разрешение да спи във вашето легло.
Ако детето усети ползата от това да е уплашено, това може да намали склонността му да се справи със страховете. Това е предсъзнателно решение, естествено. А ние искаме деницата ни да научат точно обратното – да успокояват страховете си самостоятелно. Ето как може да стане това.
Решения
Обяснете
Научете децата, че чрез въображението си могат да създават фантастични фигури, но чудовища и подобни неща не съществуват. Започнете ли да издирвате чудовища из стаята, за да ги избиете, или да пръскате стаята против призраци, вие на практика доказвате, че те наистина съществуват. Какво ще стане, ако спреят изветрее? Или вземе, че свърши? Чудовищата като нищо ще се върнат. Бъдете категорични, че чудовищата не съществуват.
Успокойте
Кажете на детето спокойно и уверено, че вашата работа като родител е да ми осигурите сигурност и безопасност и че сте убедени в това. Свършили сте си работата чудесно, и точка. Отношението ви ще е заразно.
Учете детето да се справя
Помогнете му да разбере, че се чувства изплашено, защото е избрало да мисли за страшни неща. Обяснете му, че ако мисли за хубави неща, ще има щастливи усещания. Акцентът е върху това, че детето контролира емоциите, които избира да изпитва. То не е пасивна жертва на произвола на мозъка си. То трябва да се учи да избутва лошите мисли и на тяхно място да довежда щастливи или спокойни мисли. То решава за какво да мисли. Ако чудовищните мисли се появят, кажете му да ги смачка и да ги изхвърли . Все едно пука книжна кесия и я изхвърля. Помогнете му да намери хубави заместващи мисли и да се научи да ги извиква, когато страшните мисли решат да завладеят съзнанието му.
Важно! Ако детето е жертва на тормоз – сексуален или от съученици, или преживява някакви други травми, то ще има нарушения на съня, кошмари и други белези на стрес, например няма да иска да ходи на училище или ще спре да яде. Уверете се, че не пропускате подобни симптоми. Те са индикация за по-сериозен проблем, който трябва да бъде идентифициран. Говорете с детето и с педиатъра му, ако смятате, че има подобен проблем.
Прочетете още полезни съвети в книгата „Не, това не са глезотии“, изд. „Колибри“.
