Да станеш баща на дете е сравнително лесен процес. Ако не беше, нямаше да сме тук на първо място. Не е нужно много повече от секс и късмет, за да се окажете родител. Но да си татко – това е нещо различно.
Да бъдеш татко е много повече от просто да се „възпроизведеш“. Става въпрос за личност и харакер. Става въпрос за начина, по който един мъж вижда себе си, другите, света и начина, по който тези възгледи се отразяват в отношението към детето.
Да си татко означава да си там за семейството си - и не само с портфейла си, а с уменията си. Умението да можеш да утешиш сина или дъщеря си, когато плаче. Умението да бъдеш нежен, мил, състрадателен и разбиращ. И знанието, че нищо добро не се постига чрез крясъци и надмощие.
Да си татко означава да прекарваш време с децата си. Това означава да не се страхуваш да покажеш глуповатата си страна в опит да спечелиш усмивка. Таткото е човек, който излиза извън зоната си на комфорт, само за да се увери, че детето му е здраво, щастливо и в безопасност, а не някой, който спазва „санитарния минимум“ на длъжностната си характерика и вдига ръце в знак на поражение.
Таткото знае, че е пример за подражание на децата си. Разбира, че поведението му влияе пряко върху начина, по който то мисли, чувства и действа.
Истинският татко е мъж, който знае, че трябва да прави жертви за семейството си и ги прави без колебание. Някой, който поставя децата си на първо място, над всеки друг. Но най-вече – таткото трябва да е способен да научи толкова много от децата си, колкото те учат от него.
