Толкова много се изписа за случая с насилието над новороденото бебе, че темата, колкото и да е важна, започна да прегаря. И фокусът се измести от личната драма на едно семейство към личните драми на жените, които преминават през един от законите на природата - да родиш живот. Навсякъде чета коментари и изказвания на жени за ада, през който са преминали, за да родят. И започвам да си мисля, че ако си жена, която не е раждала до момента, ще се откажеш да го направиш завинаги. Защото на кой му се минава през Светата инквизиция?
А може би отново се опитваме да се убедим, че монетата има само една страна? Не и за мен! Затова ви разказвам моята история...
Тези, които ме познават, знаят какво бе отношението ми към бременността и раждането. И сериозните ми намерения да не си причинявам подобно нещо преди да стана на поне 45. Но животът обича да размества плановете ни и така на 31 бях в позицията на бъдеща майка. Шокът ми беше голям, най-вече защото за мен бременността и раждането са свързани с болници и лекари, а аз имам фобия от такива. Смешна история, но факт. Отлагах първия си преглед няколко седмици с какви ли не оправдания. След това щях буквално да припадна пред кабинета на лекарката. Докато говорех с нея треперех като идиот. Късметлийка съм, че доктор Славкова, която моята приятелка П. ми препоръча, се оказа толкова адекватна и ми помогна да се отпусна и да приема, че месеците, които ми предстоят може би няма да са леки, но със сигурност няма и да са най-страшните в живота ми. Въпреки че бях бременна с близнаци, че имах адски нисък хомоглобин, че трябваше да пия хапчета за задържане, за да не изскочат твърде рано бебетата. Всеки месец ходех на консултации и изследвания и постепенно започна да ми олеква, когато трябваше да отида в болницата.
Самото ми раждане беше планирано. Отидох в болницата сутринта, настаниха ме в самостоятелна стая, дадоха ми чиста нощница, сестрите ме подготвиха внимателно за предстоящата операция. Родих секцио за не повече от 40 минути и както казвам без да преувеличавам и грам - всичко мина като спа процедура. Не усетих никаква болка, през цялото време с интерес разглеждах операционната, защото на подобно място попадам за първи път. Екипът беше спокоен, внимателен и прецизен. След края ме върнаха с стаята, позволиха на съпругът ми да дойде при мен. Дадоха ми обезболяваши, сестрите идваха често да ме видят, питаха ме как съм, следяха показателите ми, тъй като бях вдигнала кръвно по време на операцията и имах лека температура.
През останалите дни от престоя ми също нямах никакви проблеми. Донасяха ми бебетата, помагаха ми да свикна с тях, като разбира се се стараеха малко да тушират разглезеност, ако доловяха такава. Всяка сутрин дежурните лекари минаваха, за да ме видят как съм, моята лекарка също. Неонатолог идваше, за да ме информира за състоянието на близнаците. Нямам от какво да се оплача, смятам че имах лесно и съвсем нормално раждане, придружено от неудобствата и метаморфозите, които се случват на една жена в този етап от живота й.
Това, което трябва да отбележа е, че болницата, в която родих, не е държавна. И че платих сума от малко над 2000 лева за тези процедури и самостоятелна стая. И не съжалявам за нито един похарчен лев. Защото човек не ражда всеки ден. И да си купиш спокойствие, сигурност и удобство е нещо, което всеки трябва да намери начин да си позволи.
Разбира се, много ми се иска да можеше подобни условия и отношение да има във всяка една болница. Така и трябва да бъде, но не е. Съжалявам, че не мога да разчитам на държавата за това да ми осигури нормално раждане, но тя не ми осигурява и още толкова много други неща. Въпреки това аз продължавам да живея тук и обвинявам само себе си за този избор.
Аз съм късметлийка. Да имам лека и безпроблемна като цяло бременност, безболезнено и нетравмиращо раждане, приятен болничен престой. Няма да се извинявам, че това е било така, просто го пожелавам и на вас!
Източник: onlinepriatelka.com
