Човек и хубуу да живее, таковата, идва моментът, когато на гости ще дойдат роднините на мъжа му. Пелопонеските войни не просто ряпа да ядат, а и на режима на Гайдурков да минат, пак ще им е малко. И плюс тва никой не се интересува, че цял ден си била на работа, ама ни-кой. Покривката трябва да е изгладена като ламарина, салфетките в тон с чиниите, библиотеката без прах, кучето без бълхи, децата – изкъпани и с изрязани нокти, мъжът по възможност с чисти, еднакви чорапи без дупка.
И, ехеее, това далеч не е всичко! 5-степенно меню, което ще бъде подложено на сравнителен анализ с готварските умения на майката, бабата, прабабата, една съседка и пралелята в родата. Ама аз не съм вчерашна, неее, храната е първокласна, а за гвоздей на представлението съм взела една диня. Аха, ДИНЯ - реална, 3D, материализирана диня през март! Не ме питайте колко струва, само за ориентир – срещу половината пари щях да си направя ринопластика.
Слагам аз изумрудената красавица да се изстудява в банята и почвам да се вихря. Ше кажете – да готвя, ами не точно... салатите съм поръчала в един много шикарен италиански ресторант дето руколата и биволската моцарела ги нямат за нищо, предястията току-що ми ги доставиха от гръцка таверна, приготвените меса от сръбска кръчма. Само ги пораздрусвам малко и придобиват домашен вид. Подреждам всичко и масата заприличва на декор от филм за Бурбоните. Паля свещи, преобличам се набързо и бим-бам-дзън на вратата. Отварям им любезно като Джийвс в пика на кариерата си. Домочадието е в шпалир.
Вечерята минава в невероятна хармония главно поради факта, че се отваря нова бутилка на всеки кръгъл половин час. Никой не се светва, че храната не е приготвена от мен. Е, само мъжът ми тихо хлипа в ъгъла, докато предъвква скъпоценните хапки все едно плужеци яде. Вечерята му излиза колкото малка сватба в Монако, но поне родата е щастлива.
Идва време за десерта. Аз се ухилвам като контрольор в градския транспорт пред пътник с изтекла карта – хем щастливо, хем победоносно. Отивам за изненадата! Обявявам по-гръмогласно от необходимото. Всички притаяват дъх, разговорите секват, климатикът спира да бръмчи, скалариите – да дишат. Запътвам се към банята, щтрак вратата – шок! Там жега, изпарения, мъгла, талази като в Сапарева баня, през облаци пара се вижда сварената диня и от гледката ли, от високата влажност ли, по бузата ми се стича сълза.
Завинаги ще запомня кое е кранчето на топлата и кое на студената вода...
