Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате.
Не правете деца, ако целият ви мързел, некадърност и несполуки, ще бъдат изливани по децата ви. Не правете деца, ако всичко, което не е наред с вашия живот, ще рефлектира върху тях. Не правете деца, ако най-голямото щастие в живота ви е ракията и салатата.
Не си го изкарвайте на тях, защото те не са ви виновни. Не са виновни, че в училище сте спали, а в университета сте пили. Не са виновни, че работата ви е скапана и шефа ви е ... Не са виновни, че колата ви се чупи и че гащите ви се късат. Не са виновни, че не сте могли или нямате волята да се вземете в ръце.
Защото в крайна сметка не сте ги питали дали искат да са тук. Но сте им длъжни. Вие на тях. Не те на вас....
Недейте да им кастрите крилата. Защото ако им втълпявате, че са глупави, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че са некадърни, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че не могат, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че мечтите им са невъзможни, ще ви повярват.
Затова, моля ви! Не правете деца, ако не можете да ги научите на нищо хубаво. Ако сте киселяци, не ги превръщайте в такива като вас. Защото тук нямаме нужда от повече киселяци.
Автор: Димитър Калбуров