На 21 юни беше Денят на бащата. Макар този празник да не е популярен в България, ето един текст по темата, който може да ни накара да се замислим. Негов автор е Джъстин Риклефс – блогър и баща на пет деца.
Все още се случва да чуете от устата на бащи– макар и, слава богу, вече не толкова често – неща като: "Ще играя детска градина" или "Жена ми е извън града, довечера ще съм бавачка".
Бащите сме призвани да бъдем родители – а не да се грижим за децата почасово, както би го направила бавачката или детската градина.
Не знам дали сте обърнали внимание, но нещо важно започва да се случва. Пейзажът се променя. Днешните бащи, във всички форми, размери и взаимоотношения, предефинират представата за бащинство. Всъщност, не – по-скоро си дават сметка за това каква трябва да е истинската роля на бащата в живота на едно дете.
Историите са често срещани, вероятно сме чували такива, или пък самите ние сме ги преживявали.
Физически присъстващ баща, който се скъсва от работа, за да осигури добър живот на семейството си, но отсъства емоционално.
Физически отсъстващ баща, който е избрал нещо по-важно (според него) или по-привлекателно като възможност, вместо нелеките родителски задължения. Емоционално ангажиран баща, който обаче позволява на емоциите си да се люшкат в твърде широкия диапазон от гняв до мекушавост.
Баща, който дава най-доброто от себе си за работата, приятелите и "играчките” си, а семейството трябва да се задоволи с остатъците.
Ако имате привилегията да сте баща – независимо дали държите новородено, или се опитвате да оправите прекъснатите отношения с вече порасналото си дете – до последно има надежда.
Ето какви важни неща научих по време на моето бащинството от други бащи, които са се справяли добре:
1. Слушай
Наш приятел има син, който премина през тежък период в средното училище. Изключиха го от любимия му отбор, приятелите му го предаваха и като цяло беше много неуверен. За да го насърчи да започне да споделя емоциите си и да се чувства разбран, бащата въведе нов ритуал преди лягане. Нарече го „мъртвецът слуша”. Малко зловещо име, наистина, но пък проработи. Вечер той лягаше до сина си (по това време – в началото на пубертета) напълно неподвижно, затваряше очи и казваше „мъртвецът слуша”. Правилата бяха прости: момчето можеше да каже всичко, което му идва наум. Да ругае, да крещи, да плаче, каквото и да е. Бащата няма право да отговаря, да налага мнението си или да се опитва да оправи нещата. Той може само да слуша. Синът споделяше, споделяше и споделяше и с течение на времето започна сам да търси съвет и помощ.
2. Не изчезвай, когато стане трудно
Когато нещата в живота станат трудни и грозни, е много изкушаващо да избягаш на някое по-уютно място, далеч от болката и страданието. Но междувременно истинският живот продължава да си се случва и бащите, които знаят разликата, не изчезват. Преди няколко години на наши приятели им се случи немислимото – трябваше да погребат 4-годишната си дъщеря. Бащата стоеше там, раменете му се разтърсваха от ридания, но той държеше ръцете на жена си и я подкрепяше, докато полагаха дъщеря им в гроба. Тези бащи, които не са бягали при трудности, а са продължавали да се борят, са били за мен пример и насърчение да правя същото.
3. Създавай спомени
Друг наш приятел съветва бащите да създават спомени със семействата си. Лесно можем да се изгубим в желанието си за кариера, за катерене по стълбата на успеха и завладяване на света – и да забравяме да отделяме време и внимание на децата си. Можем да им организираме голяма семейна почивка, но можем да правим запомнящи се дреболии и в ежедневието – например да спрем за малко работата в градината, за да издълбаем инициалите си върху дървото.
4. Те нямат нужда от герой, а от баща
Човекът, който ми каза това, го познавам отскоро, но е на път да ми се превърне в добър приятел. Нали знаете, онова усещане, че винаги цял живот си познавал някого. Та той ми каза така: „Те нямат нужда да си техният герой; искат да си само техният татко”. Бях споделял за някои свои трудности като баща, когато той ми каза това и сне от раменете ми бремето да знам винаги правилните отговори, да имам вълшебна формула и перфектен план.
5. Обичай (или поне уважавай) майка им
Жена ми има приятелка от колежа. Едно от три деца, всичките момичета. На нейната сватба аз и жена ми бяхме новобрачна двойка, очакваща първото си дете. Като гледах тези три красиви, пораснали жени, попитах баща им какъв съвет би дал на един начинаещ. "Обичай майка им” – каза той без колебание. От него научих, че това да съм добър баща произтича от любовта към жена ми. За самотните бащи, където има повече усложнения и неприятни чувства след раздялата, „обичай” може да се замени с „уважавай”. Начинът, по който ние говорим за жените в живота ни и се държим с тях, ще остави силно и трайно впечатление у децата ни.
6. Подгответе ги за неприятности
Добър мой приятел работи съвместно с няколко известни футболни треньори, корави момчета. Веднъж говорих с един от тях относно философията му за родителството. За него най-важни бяха две неща – да обича децата безусловно и да ги подготви как да преодоляват неприятностите. Защото те идват, рано или късно. Той вярваше, че е важно да научи децата си как да се справят със затрудненията, препятствията, битките.
7. Не е проблем да плачете
Някои от нас са израснали с много изкривена представа за мъжествеността и мъжкаря, който никога не пада, никога не е неподготвен и никога не показва емоциите си. Само че в реалния живот не е така, нали? Днес бащите са по-склонни да показват истинските си чувства. Скоро пуших пура с един от моите приятели и той през сълзи ми сподели притесненията си относно кариерата и как това се отразява на семейството му. Мъжествеността не е да бутилираш емоциите и да ги заравяш на дълбоко и безопасно място. Радвам се, че моят приятел ми помогна да разбера това.
8. Посей надежда
Този съвет ми даде преди година един мой бизнес ментор, когато разбра, че очакваме първото си дете. „Посей надежда; децата ти по-късно ще ти благодарят за това”. Аз очаквах някакъв практичен съвет – нещо за по-лесно приспиване или как да започнем да заделяме пари за колеж. Но той отиде много по-дълбоко. Дай надежда на децата си и гледай как ще променят света.
9. Не просто им казвай - показвай
Собственият ми баща ме научи на това. Той беше от този тип – казваше ми, че ме обича, че се гордее с мен. Но освен това ме и прегръщаше и целуваше – от онези мечешки прегръдки, които само бащите дават. Аз на свой ред правя същото с петте си деца. Старая се да изградя здравословна физическа връзка с тях - като държане за ръце по време на разходка, целувки за лека нощ и прегръдки за прогонване на кошмарите нощем.
10. Помни, че оказваш директно влияние върху любовния им живот
Разбира се, влиянието на майката върху детето е огромно, но има нещо по-различно относно ролята на бащата. Може би сме свикнали с представата, че той няма време и само понякога им обръща внимание, но когато бащата е истински ангажиран с децата, това е като светъл лъч за тях. И обратно, ако е дистанциран, незаинтересован или отсъстващ, те го усещат болезнено. Затова търсят други източници на любов, подкрепа и внимание. Понякога на нездравословни места. Наша приятелка веднъж ни разказа на чаша вино за раните, нанесени й от нейния баща. Той никога не й казвал, че я обича, не показвал привързаност и гордост. Абсолютно никога. Тя прекарала десетилетия, забърквайки се в неподходящи връзки в опити да открие себе си. Силата на бащата в живота на едно дете е безпрецедентна.
11. Любовта винаги печели
Този списък, както и много други, може да започне и да завърши с тази точка. Каквито и грешки да съм правил през тези 11 години като баща, непрестанно си напомнях да обичам децата си. Любовта закриля, дава сигурност, надежда и кураж. Тя прощава. Тя ти дава сили да продължиш напред, да се движиш. В края на краищата, тя побеждава. Винаги.
