Времето на списъците с желания е в разгара си. Децата пишат дълги писма до Дядо Коледа за всичко – от хамстери до щастие. И аз се пробвам, вдъхновена от тяхната мотивация, но някак списъкът ми този път е семпъл. Като че не искам вече толкова много. Има прекрасни и хубави неща, които нямам нищо против да притежавам или правя. Но нямам нищо против, ако не ги правя. Нямам нищо против и без тях.
Има едно известно облекчение, когато искаш нещо и го оставиш да бъде каквото е. Да пуснеш желанието. Да се освободиш от това безпокойно тръпнене и страха от липсата.
Не става дума за отричане на себе си и да не си позволявам да желая – изобщо не. Става въпрос за освобождаване от празните калории и плитките желания, които ме разсейват от това, което наистина искам.
Защото, ако желанието избледнее, знам, че е било повърхностно. А когато повърхностните са извън пътя, мога да почувствам това, което наистина искам. Най-простите неща, така ги наричаме обикновено.
Любов, определено. Нищо не може да се сравни с прегръдката на любимия. И какво още? Бележник и химикал. Чаша чай. Огън в камината, гледката към морето, времето сред природата, приятните моменти с близките, спокойната сутрин с ароматно кафе и книга в ръка… Тези неща. Това наистина искам. Всичко, което този чудесен свят има да ми предложи, и затова и продължавам да се връщам и рисувам същата тази картина на щастие отново и отново.
Така често се впускаме да бягаме след това, което е уловило вниманието ни на мига. Като малки кученца, лаещи и задъхани, преследваме пръчката отново и отново. А в този конкретен месец тичаме след всичко, привлечени от картинките в лъскавите списания: красив дом, блещукаща празничност, щастливи деца с искри в очите. Като в сладък сън, но докато търсим всичко това на местата, където не може да бъде открито, независимо колко надълбоко бъркаме в портфейлите си, лесно всичко може да се превърне в болка.
А можем и да пуснем мечтата за перфектна Коледа и когато целият шум притихне, да отворим очи и видим какво е истинската Коледа. Предполагам, че ще е много по-спокойна от блестящите версии във фантазиите ни. Не е нужно да е толкова сложно. Наистина.
Малко коледни звезди и портокали за аромат, коледно дърво, светлина, свещи, вкусна храна, сладки вместо подаръци и много време ЗАЕДНО. Това е всичко. Така обикновено правим и вкъщи. Споделяме, хапваме, смеем се, сладко ни е.
Една истинска и добра Коледа. Такава я искам.
Автор: Юлия Атанасова, judway.eu
