Запознай се със Светлана - преподавател по история и то не какъв да е. Обича работата си, учениците си и ѝ пука. Работи по няколко проекта, прави "урок по грешки" и крие в ръкава си безброй ученически бисери.
Как реши да станеш учител?
Мисля, че в много ранното детство беше вдъхновено от учителката ми в началното училище – г-жа Георгиева. По-късно се оформи като целенасочено желание, може би идващо от непримиримостта ми към несправедливостите, желанието ми за промяна към по-добро, за действие в общността и обществото, а може и от желанието ми да бъда вечно млада :)
Кажи ни какво си представяше?
Че разпалено "отварям" очите на учениците си, провокирам ги за добро, научавам ги на интересни неща от миналото.
А каква е всъщност реалността?
Понякога изключително трудна. Срещу теб стоят хора с характер, възгледи, мнение, убеждения, трудности и за съжаление, все по-често, проблеми. Добрите часове, усещането за добре свършена работа и моментите на гордост често са по-малко от рутинните административни занимания, ежедневните проблеми и някои от не особено смислените сблъсъци със „системата“.
Кои са най-яките ти проекти?
В последните години активно се занимавам с обучения за учители, с различни теми – от облачни технологии до умения на 21 век, театър и драма и други. Бях първата учителка в България (или поне не съм разбрала за друг/а), която се сертифицира за Google Educator и Google Trainer.
Работя по теми, които силно ме вълнуват и са свързани със съвремието – джендър въпроси и образование (колко актуално в момента, а?), макар че се занимавам с това от 2009 год. Участвам и в работна група, свързана с гражданското образование. Много ми е важно в училище да създаваме граждани и личности – активни, отговорни и добри хора. Друга тема, която много ме вълнува е медийната грамотност – не само, че има място в училище, а е абсолютно задължително да я има. От това почерпихме директен опит от Финландия и направихме обучение за учители с финландска учителка.
Как изглежда перфектната образователна система?
Перфектната сигурно не съществува, но може да се стремим към такава, която е възможно най-добра и съвременна за учениците, учителите и обществото. Обичам да обикалям и проучвам какво се случва в различните образователни системи в света, до някой от тях съм се докосвала лично – Италия, Финландия, Англия, САЩ.
Кажи ми 3 от най-смешните изцепки на учениците ти?
Само 3 ли? Всеки ден се раждат страхотни бисери. Но ето 3:
При разминаване на вратата в училище с трима ученици, на които не предавам. Разговор между тях във връзка, че единият ме е бутнал:
- Не блъскай жената, бе!
- Това не е жена, а момиче, бе!
- Абе, тва не е нито жена, нито момиче, а госпожата по история! ...
Аз в час, след като ученик е казал „смешка“, която всъщност е обида: „Смешката ти щеше смешна, ако беше смешна“. Учениците, ръкопляскайки ме обявиха за „Божинката“.
В 6 клас: "Честита Баба Марта! Госпожо, с тея мартеници, да не сте забравила, че се навършват 76 г. от присъединяването на България към Тристранния пакт. Не му е било празнично на Богдан Филов..."
