Гери: С тебешир от Килиманджаро до Костинброд


Гери: С тебешир от Килиманджаро до Костинброд
Снимка: Славея Йорданова

Гергана Янева вярва, че всеки учител може да бъде супергерой, но не и в кварталния клон на Български пощи, обича италианско джелато, но си позволява да яде Нутела от буркана посред нощ и винаги е в много добро настроение.

Знам за един случай, когато във Виенската опера е звучала ръченицата на Петко Стайнов... с кой рингтон успя да допринесеш ти?

Умирам от срам само като си спомня. Поне да беше някаква интересна мелодия, а той телефонът си звънна с най-скучния фабрично настроен рингтон...Винаги съм се чудила как бабите всеки път намират най-подходящия момент да ти се обадят!

Да се изявиш в тази опера си е същински връх, но ти си изкачвала и Килиманджаро, как стана това?

Не знам защо, но си представях, че ще бъде по-лесно, отколкото беше в действителност. Преходът отне пет дни, като всеки ден се изкачвахме с около 1000 метра. С промяната в надморската височина симптомите на височинната болест се проявяваха все по-осезаемо и започнах да се съмнявам, дали ще успея да стигна до върха. Последната част от прехода изкачвахме през нощта и всички усилия си струваха на фона на залеза на 5895 метра над облаците.

Прекарах в Танзания 2 месеца като доброволец и учител по английски език в малко селце без ток и течаща вода. Никой в селото не говореше английски, а моите познания по суахили се свеждаха до имената на героите от филма "Цар лъв", които се оказаха истински думи.

Първата седмица беше по-трудна от изкачването на Килиманджаро, но колкото повече време прекарвах в общността, толкова повече започвах да се чувствам като част от нея. В Танзания научих много неща, като най-важният урок за мен беше да оценявам истински важните неща, колкото и банално да звучи. Толкова е хубаво човек да живее без огледало вкъщи (смее се). През следващите няколко години бях доброволец в Сингапур, Еквадор и Перу, където също преподавах английски език, и така всъщност разбрах за себе си, че искам да бъда учител.

Имала ли си учители-супер герои?

ДА! Всеки учител, който влиза в класната стая с желание и вярва, че притежава силата да вдъхнови децата да следват мечтите си и да се развиват, за мен е супергерой. Чували сме го много пъти, но държа да го кажа – да бъдеш учител е призвание. Иска ми се всички учители да приемат работата си като мисия и (за да се придържаме към темата за супер героите) това, че правят света по-добър. Моите учители-супергерои са тези, които са ме научили да бъда смела и да вярвам в себе си, да помагам на другите и да бъда част от положителната промяна.

Каква беше идеята на едноименния проект на фондация "Тебешир"?

Когато през 2017 г. обявихме кампанията "Моят учител е супергерой", искахме да покажем учителската професия през очите на учениците. Чрез конкурса за рисунка искахме да ги провокираме да се замислят какво означава да бъдеш учител и какви са качествата, или иначе казано суперсилите, на добрия учител. Интересът беше много голям и получихме над 800 рисунки на ученици от цялата страна. Това за мен означава, че в българските училища всеки ден учители-супергерои използват своите суперсили и децата осъзнават и оценяват това. Рисунките на победителите можете да разгледате на: tebeshir.bg/superheroes. Конкурсът беше част от мисията на Фондация "ТЕБЕШИР" да мотивира най-способните млади хора да станат учители. Аз вярвам, че, за да ги привлечем към учителската професия, трябва да показваме и да разказваме за добрите примери от българските училища.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама

Най-красивият грим за една жена е страстта.

Ив Сен Лоран

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама