Има много дебати за личността на Мария Монтесори, които все още се вихрят в обществото. Някои хора са възхитени от създадената от нея педагогическа система, докато други не могат да се доверят на изследванията на жена, която е дала за осиновяване собствения си син.
Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 г. в град Киаравал, Италия. Баща ѝ Алесандро е бил счетоводител, докато майка ѝ Ренилде Стопани е била добре образована жена със страст към четенето. Мария израства като талантливо дете. Тя обича точната наука и мечтае един ден да стане лекар или инженер. Баща ѝ обаче не вярвал и съвсем основателно - една жена иска да стане лекар изглежда малко вероятно в италианското общество в края на XIX век.
Разбира се, младата дама е много амбициозна и намира своя път, въпреки трудностите. Когато Монтесори учи за лекар, нейните състуденти смятат присъствието й за неподходящо, защото е жена. Учителите ѝ пък открито проявяват враждебност към нея. Когато се провеждат практически уроци по аутопсия, всички тела са мъжки и голи. Как е възможно една жена да присъства в тези класове?
СИМОН ДЬО БОВОАР: НАЙ-ИЗВЕСТНАТА ФЕМИНИСТКА НА ХХ ВЕК
Но въпреки суровата психологическа атмосфера, успехът ѝ е забележителен и тя получава възможност да работи в болница. Тя става експерт по детска медицина и е една от първите жени в Италия, получили титлата доктор.
Докато работи като лекар, Мария започва афера с колегата си Джузепе Монтесано, в резултат на което тя ражда извънбрачен син. Опитала се да запази в тайна връзката и детето им. Тя оставя сина си в сиропиталище - не защото не го обича, а защото той е извънбрачно дете, което означава, че социалният ѝ статус ще се промени и няма да успее да изгради кариерата, към която се стреми. Това е „срамно време” в живота на Монтесори.
Когато детето пораства, двамата се събират. Марио прощава на майка си, дори подкрепя всички нейни идеи и работи като неин асистент. По-късно той продължава нейната работа и отстоява принципите на Монтесори до края на живота си.
Работейки с деца като педиатър и посещавайки лечебни заведения, Мария забеляза, че някои форми на психични увреждания, които по това време се смятат за безнадеждни, всъщност могат да бъдат победени. Тя решава, че трябва да работи с тези деца и да им помогне да се развият. Стъпка по стъпка създава своя собствена система. Когато изнася речи, тя винаги казва, че проблемът при децата с умствени увреждания е по-свързан с педагогиката, отколкото с медицината и трябва тясно специализиран подход.
Нейната работа печели известност и Институтът за обучение на учители я назначава за заместник-директор.
