Никола Танев определено е един от най-големите, колоритни и мащабни в своето творческо наследство български художници. Той е космополит в истинския смисъл на думата – пътуването за него е начин на живот. Събира впечатления, за да работи, показва и продава картините си. Успява да обиколи почти всички големи европейки градове, търсейки вдъхновение. Никога не спира да пътува и из родната България. Особено важна за израстването на твореца се оказва срещата му с големия Клод Моне, в чиято вила в Живерни българинът често му гостува, за да рисува под неговите наставления.
Макар да е дребен и набит, зеленоокият и къдрокос Никола Танев е обожаван от жените, защото е забавен и неуморим. Любовниците му почти се „редят на опашка” и всички са по-високи от него. Бракът му с Димитрия Георгиева-Миша едва ли може да се нарече еталон за патриархално българско семейство от едно време, но пък определено е любов от пръв поглед или поне за него. По време на една от първите си изложби в Пловдив през 1915 г. той я зърва сред посетителите, мигновено се влюбва и я проследява до дома. Така научава, че тя е учителка, и още на втората среща ѝ предлага брак.
ЛЮБОВНИ ХРОНИКИ: АДРИАНО ЧЕЛЕНТАНО И КЛАУДИЯ МОРИ
Удивително, но семейството им издържа 50 години, напук на злите езици и хилядите изневери. Където и да хойка обаче, Никола винаги се връща при своята законна половинка и охотно ѝ разказва за похожденията си с пикантни подробности. „Художникът има нужда от муза“, утешава се Миша. Минават години и Миша, освен че свиква с всички страстни похождения на мъжа си, но и започва да го подтиква да търси нови „музи”. Сексуалният им живот е истинска градска легенда – почти всяка вечер семейство Таневи си спретват тройки с различни дами. Много често страстите до толкова се разгорещявали, че прислужницата е трябвало да ги полива с лейка.
Непонятната идилия се пропуква, когато Никола Танев среща Валентина Чимширова, внучка на Стоян Заимов. И двамата валсират в омагьосваща омая, при която околните нямат значение. Те са от различни светове - като възпитание, характер и обществено положение, но се привличат неудържимо. Той е на 43, а тя е цели 20 години по-млада. Когато семейство Таневи заминава за Италия, оставя младата студентка да пази дома им. Валя редовно получава от Рим и Венеция картички с подпис „Мама и тате“ от Никола и Миша. Когато се връщат в София, динамиката се променя и на всичко е ясно, че това няма да е поредното момиче за тройка. Валя отказва да лъже в очите жената на любимия си и да се преструва. Междувременно разбира, че е бременна и Никола е ужасно щастлив, защото с Миша нямат деца.
София е скандализирана, затова младата жена се скрива в Шумен. Там тя очаква любимия си, за да се венчаят, но Миша не му дава развод. Младата майка едва не умира при раждането, но дъщеричката им се появява на бял свят през 1935 г. Кръщават я Чая - на реката, край която разцъфва любовта им. Ужасен, че е могъл да изгуби любимата си, художникът започва да води дневник за първите дни на дъщеричката си. В драмата се намесва и братът на Никола на страната на законната съпруга.
Някак междувременно Валя и Никола правят още едно дете – Никола младши. Двамата са разделени окончателно. Смазана от хорското презрение, Валентина отглежда сама двете си деца. При това - в оскъдица. Никола Танев не дава признак за живот, не плаща никаква издръжка.
На 27 септември 1944 г. заедно с други художници, писатели, журналисти, музиканти, Танев е задържан от народната власт. Със задружни усилия съпруга и любовница успяват да измъкнат Танев от затвора шест месеца по-късно. Изтезанията, напрежението, гоненията му докарват инсулт и от 1949 г. Никола е прикован в инвалидна количка до края на живота си. Единствено Миша се грижи за него до 1962 г., когато издъхва.
