Надали има българин, който да не си спомня емблематичните строфи на Вапцаров "Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гостенин…”. Всъщност, това са разтърсващите думи, с които Никола Вапцаров се прощава със своята съпруга Бойка броени часове преди смъртта си.
Бойка Трапезникова, както е рожденото име на любимата жена на Вапцаров, среща своя житейски партньор през 1932 в ресторанта на фабриката на Българската горска индустрия в с. Кочериново. Към онзи момент двамата надали биха могли да бъдат по-различни - Бойка била дъщеря на екзархийски учител, следвала математика в Софийския университет. Вапцаров пък бил възпитаник на Морското машинно училище във Варна, но изкарвал прехраната си като огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново. Любовта им обаче успяла да пребори всяко житейско различие.
ЛЮБОВНИ ХРОНИКИ: НЕВЕНА КОКАНОВА И РАДЕ МАРКОВИЧ
Както повеляват правилата на всяка трагична любовна история, родителите на девойката отказват благословия, но това няма огромно значение. За венчавката на 11 февруари 1934 Никола дори отишъл да вземе Бойка с файтон. През същата година Вапцаров бил повишен на длъжност “механик”, но след авария през 1936 го уволнили.
Семейството се преместило в София, където буквално се борило за оцеляване. Поетът нямал успех в намирането на постоянна работа, но пък Бойка със своето математическо образование, станала банков чиновник.
Бойка ходила винаги в бяло по последна европейска мода и бързо си спечелила прякорът “бялата врана на Вапцаров”. С доходите от Бойка успели да наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев” - скромна, но уютна с бюфет, маса и няколко разкривени стола.
Никола Вапцаров почти живеел в кафене “Средец” до Народния театър. Известно като Якобинският клуб, то било средище на леви литературни сили. Тук поетът сложил финалната точка на “Моторни песни”, неговата единствена стихосбирка. Тъй като семейството нямало пари за печат, Бойка изтеглила заем от Взаимоспомагателната каса и през 1940 книгата била факт. Уви, без успех.
По онова време Вапцаров не членувал в БКП, но партията го въвлякла в противодържавна дейност. Два пъти бил арестуван, интерниран е за три месеца в Годеч. На 4 март 1942 Никола Вапцаров отново бил арестуван, измъчван и подведен под съдебна отговорност. На 23 юли - осъден на смърт заедно с още петима конспиратори. Подава молба за помилване, тъй като всеки знаел, че Борис III избягвал да подписва смъртни присъди, но в този случай не се поколебал и всички били разстреляни в Гарнизонното стрелбище.
