В началото на 20-ти век любовният живот на българския хайлайф е толкова пъстър, бурен и интересен, колкото са и политическите събития от ония години. Страстта и нежните трепети докосват абсолютно всеки наш актьор, поет, художник и писател. По-назад не остава и Йордан Йовков.
Писателят с нежна душа дълго време е изгарян от любовта си към Елисавета Багряна, с която се срещат през 1914 година. Двамата с часове си говорят за литература, разхождат се, пишат си писма, но Йовков спазва дистанция доста дълго време. Дали защото е свенлив, а Лиза заобиколена от ухажори, или пък защото той едва свързва двата края с библиотекарската си заплата, а пък тя е свикнала на охолен живот – никой не знае. Отношенията им охладняват, когато той отказва да кумува заедно с Елисавета на сватбата на сестра ѝ.
Вижте още: Бинка Желязкова: Първата жена режисьор в България
Няколко месеца по-късно, на 38 години, Йордан среща бъдещата си съпруга, студентката Деспина, която остава и най-важната жена в живота му. Писателят я среща през кратката си отпуска от фронта през 1917 г.
Въпреки шестнайсетте години разлика, двамата са сродни души. Свързва ги любовта към Добруджа и към литературата. Той е покорен от изящното момиче със замечтани очи, с кротък, сговорчив и грижовен характер. Тя не е ярка и смущаваща, но приема благосклонно непохватното му ухажване с разходки в Градската градина.
Деспина се оказва възможно най-подходящата половинка за писателя. Тя е самоотвержена, ненатрапчива и интелигентна. Учи две години история в Женева, но войната я принуждава да продължи образованието си в Софийския университет.
Свидетелствата отново потвърждават, че тази „възпитаничка” на европейския университетски център, навярно е послужила като прототипен образ на девойка, заминала да учи в Швейцария от романа „Чифликът край границата” на белетриста.
Деспина има недъг - дланта и пръстите на едната й ръка са недоразвити. Затова баща й решава да получи подходящо образование.
Писателят потъва в сигурния покой на семейството си. Страдат от безпаричие, Йовков често боледува, но Деспина винаги намира начин да свърже двата края и никога не го безпокои с битовизми, за да има творчески комфорт. Тя многократно пренаписва мемоарите за съвместния им живот, но накрая изгаря всичко и оставя само оскъдни сведения, сякаш за да го запази само за себе си. И след смъртта на Йовков неговата личност осмисля живота ѝ.
