Понякога любовните истории са като на кино, а неведнъж самите те са ставали сюжет и вдъхновение на скъпоструващи продукции. Точно такава е историята на Едит Пиаф и Марсел Сердан. През 1983 изпепеляващата любов между Сердан и Пиаф е претворена на кино-лента от режисьора Клод Лелуш. Във филлма “Едит и Марсел”, ролята на боксьора се изпълнява от сина му. През 2007 пък излиза биографичният филм за Пиаф, “Животът в розово”, в който ролите на двамата влюбени се изпълняват от Марион Котияр и Жан-Пиер Мартен.
Вижте още: Любовни хроники: Мария Статулова и Димитър Радичков
Едит е родена на 19 декември 1915 година под името Едит Джована Гасион на тротоара на ул. „Белвил“ №72, но в акта ѝ за раждане като месторождение е посочена болницата „Тенон“. От 3 до 7-годишна възраст Едит е сляпа. Според една от биографиите ѝ, тя си възвръща зрението, след като няколко от проститутките на работа при баба ѝ събират пари и я изпращат на поклонение в Sainte Thеrеse de Lisieux. Според суеверието, Едит се изцерява от болестта чудодейно.
Марсел Седан е роден през 1916 година в семейство на европейски преселници във френски Алжир. Към малкия Марсел се обръщали с нарицателното “pied-noir” (буквално: черни крака). Когато семейството се преместило да живее в Казабланка, Марсел се запалил по бокса и първите му треньори успяли да видят в момчето голям потенциал. Техниката му била нестандартна и ефективна.
Но тепърва му предстоял най-важният мач в живота - срещата със звездата на френския шансон Едит Пиаф. Годината била 1946-та, когато пътищата им се препрели. 2 години по-късно боксьорът успял да спечели световната титла в среднотежка категория.
Спокойно може да се каже, че Марсел оставил най-трайна следа в живота на Едит. Мъжът, който ѝ подарил една любов, изживяна кратко, но продължила вечно.
Любовта им не била младежка заигравка, нито пък първата в живота им. Дори напротив, и двамата полагали изключително много усилия, защото били на върха на професионалната си кариера и затрупани от ангажименти.
На тази любов, певицата посвещава “Hymne à l’amour”, Химн за любовта.
„Ако един ден животът ни раздели
и ти умреш далеч от мен,
няма да има значение дали си ме обичал.
Защото и аз ще съм мъртва.
Вечността ще бъде нашият пристан –
в синевата на отвъдното,
в рая, където проблемите не съществуват.”
Младите влюбени често се оказвали в различни точки на света, но при всяка възможност се срещали някъде по средата. „Малкото врабче“ дори се отказала от нощта, в която умеела по-добре да живее, за да влезе в ритъма на Марсел. Когато той заминавал обаче, Пиаф бързо се връщала към старите си навици и бохемската си същност, полята обилно с шампанско и белязана от безсънни нощи.
Въпреки това животът бил розов за влюбената двойка и една вечер Едит се обадила на Марсел, умолявайки го да не пътува с кораб, а със самолет, за да се видят след поредната кратка раздяла. Той бил във Франция, а тя в Ню Йорк. Разбира се, боксьорът веднага се съгласил. Уви, не успял да стигне до любимата си - самолетът паднал, а той бил сред загиналите пътници.
Въпреки че надживяла любимия си с 14 години, Едит Пиаф така и не успяла да се възстанови напълно от психическия срив след смъртта му. Борила депресията с алкохол и наркотици. Интимният ѝ живот бил безрадостен.
