Всички сме чували, а и учили, невероятната любовна история между Христо Ботев и Венета, на която посвещава и стихове. Сякаш в сянка остава любовният живот на дъщеря им Иванка, която си отива от този свят без да остави наследник.
За двете Ботеви жени настъпват тежки години след смъртта на техния съпруг и баща. Венета се установява във Велико Търново, където Иванка започва училище. През 1885 се местят с Букурещ, където Иванка посещава известния девически пансион на мадам Брок.
Вижте още: Джоузефин Кокрейн: Жената, изобретила миялната машина (ВИДЕО)
През 1900 година Иванка Ботева завършва социални науки в Женева и с титла „лисансие” се завръща във Велико Търново. Още докато е в Швейцария бъдещият актьор Сава Огнянов, който следва в Германия, започва да я ухажва, като ѝ пише писма. Иванка постъпва като учителка в местната девическа гимназия, а Сава пък става актьор в театър в София, където Ботевата дъщеря го гледа.
Сава иска ръката на девойката от нейната майка. Венета обаче отказва да даде благословията си на младите заради “несериозната” професия на Огнянов.
Няколко години по-късно двете жени са на гости във Видин, където девойката се запознава с колега на брат си – доктор Христо Аджаров. Тя и Христо започват да си пишат писма. Като лекар Аджаров е разпределен да работи в Пловдив. Венета обаче не е съгласна дъщеря ѝ да изостави хубавия си живот във Велико Търново и да отиде „да се мъчи“ в друг град.
Вижте още: Любовни хроники: Първата “Мис България” Люба Йоцова и Васил Веселинов
Двамата страдат за пропиляната любов, а Аджаров от отчаяние сключва брак с Милка Хаджипетрова и заминава на меден месец в Италия. Когато младоженците се връщат в България, докторът получава телеграма от Иванка, в която пише, че майка ѝ е съгласна. Уви, вече е късно.
Няколко години след това Милка починала, Аджаров не губил време да я потърси, но Иванка вече била омъжена за Стоян Христов - доктор по икономика, който работи в Българска земеделска банка.
Двамата се разбирали добре и очаквали първата си рожба заедно, когато Иванка се разболяла. Предполага се, че ставало дума за гнойна ангина, но неуспешно лекувана, а впоследствие и оперирана грешно. Иванка си отива на 8 ноември 1906 година.
