Бившата първа дама Елинор Рузвелт е запомнена като активистка, дипломат и съпруга на бившия американски президент Франклин Рузвелт. Но рядко за нея се мисли като за емоционална, страстна жена, любовница. В нов роман американската писателка Ейми Блум изследва слуховете за връзката между Елинор Рузвелт и журналистката Лорена Хикок.
В медийни репортажи и исторически книги двете жени често са описвани като "близки приятелки". Но Блум, която е прегледала хилядите писма, които жените си разменили, казва, че няма съмнение, че са били влюбени.
„Имаме 3 000 писма между тях, които са топли и страстни и точно такива писма, които очаквате от любовници “, казва тя.
Вижте още: Любовни хроники: Симеон Сакскобургготски и Доня Маргарита
Писмата започват през 1932 г. и продължават три десетилетия. В някои моменти от връзката си жените си изпращали по две писма на ден. Те са публично достъпни от 70-те години на миналия век.
В едно от тях Рузвелт пише: „Мъчно ми е да те прегърна. Пръстенът ти е много удобен. Гледам го и си мисля, че наистина те обичам, иначе нямаше да го нося.“ В друго Хикок казва на Рузвелт: „Искам да те прегърна и да те целуна в ъгълчето на устата“.
За разлика от Рузвелт, която е израснала в богато и аристократично семейство, Хикок е родена в бедност в провинциален Уисконсин. Тя избягала от агресивен баща, преди да изгради кариера като журналист.
Как започнало всичко?
Лорена била ценен репортер на Асошиейтед прес, когато ѝ било назначено да отразява Елинор Рузвелт през 1932 г. Докато се сближавала със семейство Рузвелт, Хикок се отказала от работата си и в крайна сметка се преместила в Белия дом - в стая в съседство с тази на първата дама. Въпреки че жените са били дискретни относно връзката си, Блум вярва, че пресата в Белия дом вероятно е знаела за това.
„Мисля, че това е един от онези особени моменти, когато хомофобията всъщност им била голям приятел. Би било шокиращо да се каже, че първата дама е била лесбийка, защото по това време самата дума била скандална - това би означавало Елинор да влезе в категорията на перверзните, заедно с педофилите.“
Лорена много бързо открила, че Елинор е нещастна от ролята си на Първа дама и че имала нужда от жизнен, независим живот. Тя била много ангажирана с демократична политика, преподаване и политическо писане в Ню Йорк. Наистина не искала да отиде във Вашингтон, да стане Първа дама и да върши всички церемониални неща. Била наистина нещастна, когато избрали Франклин за президент. Хик, както бил прякора на Хикок, разбрала това и ѝ помогнала. Тя станала наистина уникална първа дама, като и до днес никой не е успял да се конкурира с нея.
Хик ѝ помогна, като я насърчила да пише ежедневна колона за живота си, която се казвала „Моят ден“. Насърчила я да има собствени пресконференции с други жени и жени репортери. И като цяло ѝ оказвала много морална подкрепа, когато се чувствала зле.
Елинор и Франклин вече се били съгласили да останат заедно в брака си, макар отдавна да не бил по любов. Той имал дългогодишна афера, която я наранила дълбоко в началото. Така че те били политически партньори и работели добре заедно. Смята се, че той също е знаел за връзката ѝ с Лорена, която продължила дълги години.