Винаги сме се изумявали от лекотата, с която някои двойки се развеждат, остават приятели, поделят своите бивши и дори настоящи половинки. Точно с такъв любовен триъгълник ще ви срещнем и днес. В неговия епицентър стоят двама мъже, бележити за своята епоха – известният художник проф. Илия Петров и писателят Емилиян Станев. А между тях стои една фатална дама, която някак успява да обича и двамата до сетния си дъх – Надежда Станева.
За биографията на Надя не се знае много, но тя е от най-добрите ни преводачки на Камю и Сартр. С професор Илия Петров се запознава 13-о основно училище на столичната ул. „Пиротска“, където той преподава рисуване, а тя френски. Надя е хлътнала по мрачния художник с тъжния поглед и непрекъснато го причаква след часовете, опитва се да го накара да се “отвори”. По това време Илия е омъжен за Вера - дребна и мургава художничка, с късо подстригани коси и тъмни, тъжни очи.
Любовта между Надя и Илия пламва постепенно, но сигурно, а Вера е безмълвният ѝ свидетел. Две години след началото на връзката, през 1933 година Вера се хвърля от високите етажи на съседна кооперация, а според аутопсията е бременна. За да запази неопетнено името на мъжа си и за да отхвърли всички съмнения за наличието на любовен триъгълник, тя оставя предсмъртно писмо, в което посочва като причина за самоубийството си своята дълбока депресия.
Илия и Надя се женят на 27 януари 1935 г., но бракът им е обречен. Надя мечтае за любов и взаимност, а Илия е мълчалив и дистанциран. В първите години на брака си с Илия тя отчаяно се опитва да го спаси, като му роди дете. През 1938 г. двамата отиват в Берлин в клиниката на прочутия гинеколог д-р Щьокел. Художникът обаче не дава съгласие за тежкото лечение.
И кой знае как е щял да продължи бракът им, ако в един прекрасен ден на хоризонта не се появява писателят Емилиян Станев, приятел на Илия. Когато вижда, че между двамата има химия, Илия казва на Емилиян “Вземи я и бъдете щастливи!”
В началото на 1948 двамата се развеждат ведро и приятелски. Година по-късно с Емилиян стават семейство Станеви почти тайно - отиват в гражданското, без да уведомят приятели и роднини. Надя откъсва писателя от разгулните му пиянски компании, а той я обсебва дотам, че тя зарязва работата си, за да му служи. Превежда френски исторически документи, необходими за романите му „Антихрист“, „Тихик и Назарий“, „Легенда за Сибин, преславския княз“, редактира интервютата му и вади от кошчето всяка чернова, за да я класира надлежно в една от 17-те папки с всекидневни бележки от битието на писателя.
Станев нарича жена си „моя Екерман“, имайки предвид личния секретар на Гьоте, който след смъртта му издава книга с разговори с гения. Писателят се оказва пророк. След кончината му през 1979 г. в продължение на 21 години Надежда описва и събира целия му архив, който дарява на къщата музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново, и публикува „Дневник с продължение“ и „Ден след ден“ със спомени за писателя, както и „Отминалото” - изследване за рода й от Нова Загора.
