В света на филмовата индустрия през изминалата година само розовият тайфун, наречен "Барби", успя да привлече повече внимание от шедьовъра за "бащата" на атомната бомба на режисьора Кристофър Нолан.
Вижте още: Лилия Абаджиева: Актьорите сме предназначени да изследваме човека между божественото и демоничното
Филмът „Опенхаймер“ е базиран на книгата „Американски Прометей: Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опхаймър“, която спечели наградата „Пулицър“, написана от Кай Беърд и покойния Мартин Дж. Шеруин.
Но кой всъщност е Робърт Опенхаймер?
Робърт Опенхаймер е роден в Ню Йорк на 22 април 1904 г. Родителите му са евреи, родом от Германия, които имигрират в Америка в края на 19 век. Семейството придобива голямо богатство в Ню Йорк, така че младият Робърт получава възможност да учи химия в Харвард.
По-късно започва да се фокусира върху физиката и след бакалавърското си обучение продължава образованието си в Кеймбридж и университета в Гьотинген в Германия. Той е ученик на Макс Борн, един от ключовите физици в областта на квантовата механика и приятел на големи имена като Вернер Хайзенберг, Волфганг Паули и Пол Дирак.
Робърт Опенхаймер получава докторска степен в Гьотинген през 1927 г., когато е едва на 23 години. След обучението си той става успешен физик, който работи в много университети в Европа и Америка заедно с големи имена в областта на физиката, като Алберт Айнщайн.
През 30-те години Опенхаймер осъзнава заплахата от нацистка Германия и след 1934 г. заделя три процента от заплатата си, за да помогне на немските физици да напуснат страната. Бил е свързан и с комунистически мислители, поради което е имал досие във Федералното бюро за разследване на САЩ.
Най-значимият период в живота на Робърт Опенхаймер
На 9 октомври 1941 г., тогавашният президент Франклин Д. Рузвелт започва програмата за разработване на атомна бомба два месеца преди Съединените щати да влязат във Втората световна война. През септември на следващата година Опенхаймер се присъединява към така наречения проект Манхатън и се озовава начело на екипа от учени, разработващи атомната бомба в Лос Аламос.
Вижте още: 16-годишната Анджели: За добрите музиканти няма значение на колко са
Първата ядрена експлозия става на 16 юли 1945 г., на която Опенхаймер дава името "Троица", вдъхновен от стих на санскритския текст "Бхагавад Гита", от който той всъщност е обсебен.
"Аз ставам Смърт, разрушител на светове."
Бащата на атомната бомба е заинтригуван от мистицизма и чете древни индийски текстове, така че известното му изказване е взето от същия източник: "Аз ставам Смърт, разрушител на светове".
Опенхаймер скоро осъзнава сериозността на това, което е създал. Само месец по-късно атомни бомби са хвърлени върху японските градове Хирошима и Нагасаки, убивайки между 129 000 и 226 000 души. Това трагично историческо събитие го направи известен по целия свят.
Опенхаймер продължава да работи като консултант на правителството на САЩ по ядрените оръжия, но постоянно предупреждавал за тяхната разрушителна сила. В реч от 1953 г. той сравнява ядрените способности на Съединените щати и Съветския съюз като "два скорпиона в бутилка, всеки от които може да убие другия с цената на собствения си живот".
След тази реч администраторът на Комисията за атомна енергия Луис Щраус каза на Опенхаймер, че разрешението му за сигурност е отменено и го моли да подаде оставка.
Ученият отказал това искане и настоял да се защити, но на всеослушание загубил делото и преживял голямо унижение. Много източници твърдят, че той никога не се е възстановил от този случай.
По-късно Опенхаймер прави опити да си възстанови изгубеното си достойнство и през 1963 г. Линдън Б. Джонсън му връчва наградата „Енрико Ферми“, най-високото научно отличие, дадено от президента на Съединените щати. Опенхаймер, който е заклет пушач, умира от рак на гърлото в дома си в Принстън през февруари 1967 г.
Килиън Мърфи в ролята на Опенхаймер
Ролята на Опенхаймер в едноименния филм е поверена на ирландския актьор Килиън Мърфи, който, подготвяйки се за тази велика задача, пропуска храненията и яде само един бадем на ден, за да отслабне и да изглежда като учения, който бил привърженик на алкохола и цигарите.
В едно от интервютата си Мърфи определя учения като "противоречив" и "сложен".
„Мисля, че той е вярвал, че това ще бъде оръжието, което ще сложи край на всички войни. Той е смятал, че притежаването на бомбата ще мотивира страните да установят някакъв вид управление на ядрения свят. Той е бил наивен“, казва актьорът.
