Галена: Аз съм ураган на сцената и мама вкъщи


Галена: Аз съм ураган на сцената и мама вкъщи
Снимка: bTV

Галина, Галя (първото ѝ сценично име), Галена - жена, която доказва, че можеш да бъдеш едновременно успешен изпълнител и отдадена майка. Стартира кариерата си през 2004 година, когато издава първата си песен "Можеш ли". Оттогава тя не спира да преследва мечтите си, благодарение на което днес е една от най-популярните поп-фолк (и не само) певици. Зад гърба си има много хитове, концерти и хиляди верни фенове. Тази година Галена реши да предаде опита и знанията си на участниците в "Гласът на България". Да покаже, че "музиката и талантът нямат жанр, не ги поставям в рамки и кутийки". Ето какво сподели тя в специално интервю за iWoman.

Коя е Галена и коя е Галина Генчева?

Галена е моето артистично аз, сценичният образ, в който се превъплъщавам, начинът да изразявам творческите си стремежи, певица с желязна професионална етика, която е безкрайно благодарна, че близо 18 години има безрезервната подкрепа и симпатиите на публиката. Галина е жена като всички останали, с обикновено ежедневие, с грижи за семейството и децата, с писане на домашни, гледане на детски филмчета. Със сигурност обаче няма ясно разделение между двете – като характер, като същност съм си аз и в двата случая. Галена е повече глам, без правото да не изглежда безупречно, Галина обича да ѝ е по-комфортно. Щастлива съм, че съм успяла да намеря и да поддържам баланса между двете – ураган на сцената, мама вкъщи.

В момента ти си част от журито на "Гласът на България". Имаше ли колебания в теб дали да приемеш предложението да станеш ментор?

Със сигурност имаше. Фен съм на предаването от години и съм гледала предишните сезони. Получавала съм покани да бъда треньор и преди, но съм отказвала поради една-единствена причина – не исках да бъда отговорна за това дали някой ще сбъдне мечтата си в преадаването или ще трябва да намери друг начин за реализирането ѝ. Дълго обмислях дали да се съглася, дори след финалното предложение, тъй като знаех, че такъв момент рано или късно ще дойде. Може би ситуацията с пандемията ме накара да се съглася, защото имах нужда да предизвикам себе си, да ми се случи нещо различно след дългото стоене вкъщи. Няма да крия, че доста тежко преживявах раздялата с всеки един от участниците по време на различните етапи, но за съжаление правилата на формата са такива. Лично аз вярвам, че всеки един от тях е своеобразен победител, независимо колко дълго е останал в предаването. Това беше нещото, на което най-усърдно се опитвах да науча хората от отбор Галена.

Кое е онова нещо, което ще се целиш да изградиш в участниците от твоя отбор?

Противно на всеобщото мнение, всички участници, които са достигнали до кастингите на тъмно в "Гласът на България", пеят прекрасно и аз не съм там да ги уча на това. Повечето от тях стъпват на голяма сцена за първи път и за първи път се сблъскват с публика, прожектори, аплодисменти, критики. Старая се да им давам насоки как да се справят с притеснението, какви песни да подберат, за да покажат пълния потенциал на гласовете си, как да ги изпеят и представят, за да въздействат на зрителя и да спечелят симпатиите му, как да стоят на сцена чисто от гледна точка на пърформънс страната на нещата. Всички участници са страхотни, талантливи, млади и обещаващи. Опитвам се да ги подготвя, че всичко, което ще им се случи след предаването, зависи изцяло от тях самите и труда, който са готови да положат в името на мечтата си.

Трябва ли един участник да направи ясна заявка, че ще се развива в поп фолк жанра, за да стане част от твоя отбор?

Не. Честно казано, имах известни опасения в началото, че участниците ще бъдат предубедени към мен по някакъв начин, но както видяхме, моят отбор се оказа най-многоброен. За мен музиката и талантът нямат жанр, не ги поставям в рамки и кутийки. Обръщах се на всеки глас, който ме впечатляваше, независимо каква беше песента. Самата аз не слушам само поп-фолк, синовете ми слушат рок, за музиката е важно само да е хубава. Но ми направи впечатление, че малко участници се явиха с поп-фолк и въобще българска музика. Някак си битува нагласата, че за да успееш в предаването, трябва да пееш на друг език, което е тъжно. Надявам се това да се промени и приканвам всички талантливи хора да се запишат за следващия сезон, без да се притесняват от стила музика, който изпълняват.

Много хора обаче са талантливи, но не успяват да се реализират на музикалната сцена. Кое е според теб онова нещо, което им липсва, за да станат популярни и успешни?

И аз съм го забелязала. Не знам... със сигурност не е лесно да се занимаваш с музика в нашата малка България. Смятам, че в ерата на социалните мрежи е много лесно да станеш популярен и разпознаваем, въпросът е да съумееш да предложиш нещо съдържателно и смислено след това, за да задържиш интереса на публиката, която е все по-пренаситена и все по-трудно се впечатлява. Трябва да си много истински, много неподправен, готов да положиш много труд, да преодолееш много пречки, да направиш много компромиси. Успехът много рядко е мигновен. Но ако музиката е твоята страст и най-голямата ти мечта, той рано или късно ще дойде. "Гласът на България" определено е една платформа, която дава огромен начален тласък и се радвам, че предаването съществува в нашия ефир и дава шанс на всеки да покаже какво може.

Какво по-конкретно мислиш за социалните мрежи и за музикалните звезди, които се "раждат" там?

Нямам против, всеки е свободен да прави това, което му е на сърце, стига да не пречи на останалите. Всеки, който е успял по някакъв начин да се открои в дадена сфера, е достоен за възхищение. Свидетели сме в световен мащаб как социалните мрежи са помогнали на едни от най-големите музикални звезди в момента да бъдат забелязани. Адел, чийто първи песни са публикувани в MySpace, Шон Мендес, който качва своите първи изпълнения в YouTube. За кратко време се превърнаха в музикални идоли на цяло едно поколение. Социалните мрежи могат да бъдат много полезен инструмент, стига да ги ползваш разумно. Разбира се, не тярбва да се прекалява, защото образът ти може бързо да се изчерпи.

Кои са били твоите ментори, когато си започнала да прокарваш пътя си към музикалната сцена?

Моите учителки от музикалното училище Галя Асенова и Дарина Бошнакова. Винаги ще им бъда благодарна за всчико, на което са ме научили, затова, че още тогава вярваха в мен и ми вещаеха звездно бъдеще в музиката. Важно е да се срещнеш с правилните хора в ранна детска възраст и да получиш необходимите насоки и подкрепа. Моите учителки бяха точно такива - млади, отдадени, посветени изцяло на учениците си. Те бяха и хората, които ме убедиха да изпратя запис с мое фолклорно изпълнение за конкурс на фирма "Пайнер". Така стартира моята музикална приказка. Ако не бяха те, можеше да няма Галена.

Твоите синове имат ли интерес към музиката и би ли ги подкрепила, ако решат да тръгнат по стъпките ти?

Стефан е по-срамежлив, по-аналитичен, по-ученолюбив и засега не е показвал интерес към изкуствата. За сметка на това Александър изпитва огромно удоволствие от сценични изяви и не пропуска шанс да грабне микрофона и да попее на гости и приятели. Много обича внимание, иска да му купуваме музикални инструменти, ще видим дали ще реши да следва този път като поотрасне. Аз и Галин ще ги подкрепим безрезервно каквото и да решат да правят в живота, стига да е честен и почтен труд. За мен е важно да възпитам децата си да са добри хора, да се отнасят добре с хората, оттам нататък вярвам, че ще направят правилните избори.

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама

Аз гледам на тялото си повече като на инструмент, отколкото като на орнамент.

Аланис Морисет

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама