Елисавета Карамихайлова е родена през септември 1897 година в семейството на Иван Карамихайлов, виден хирург, и англичанката Мери Слейд. От своите родители Елисавета наследява родолюбие, доброта и оптимизъм. Младото момиче проявява хуманизма, с който е възпитана, помагайки с майка си и сестра си по време на Балканските и Първата световна война, в които нейният баща е лекар-доброволец. През 1917 година Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 - физика и математика с докторска степен във Виенския университет.
МАРИЯ МИЧЪЛ: ПЪРВАТА ЖЕНА АСТРОНОМ В СВЕТА
През есента на 1923 г. Карамихайлова се завръща в София и започва работа във физическия институт, но тъй като по това време няма място за асистент тя отново заминава за Виена. Присъединена е към изследователски екип на Радиевия институт.
Проучванията на талантливата българка в Радиевия институт са фокусирани основно върху гама-лъчите и влиянието, което те оказват. Тя участва и в изследването на радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията, които ще имат принос при процеса за установяването на лъчението, което организмите поемат за определен период.
През 1939 година тя е назначена за редовен доцент в Софийския университет. Тогава тя представя своя труд „Върху твърдите гама-лъчи на актиниевата серия”. Това е първата научна публикация по ядрена физика, написана от български автор на български език.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. на нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции и срещи. Принудена да напусне университета, през 1955 г. постъпва на работа като старши научен сътрудник във Физическия институт към Българска академия на науките (БАН). Назначена е за ръководител на новосъздадената секция „Радиоактивност и ядрена спектроскопия”, която ръководи до смъртта си на 22 април 1968 г.
