В периода около 30-те години броят на жените художнички, търсещи професионална реализация и публично присъствие в художествения живот в страната нараства значително. Този процес е пряко обвързан с проблема за еманципацията на жените и модернизацията на българското общество и държава след Освобождението. Една от дамите, които се преборват за своето място на тази сцена, е Елена Карамихайлова.
Елена Карамихайлова е родена на 6 декември 1875 г. в Шумен и се явява една от първите български художнички в Следосвобожденска България. Произлиза от семейството на известен търговец. Неин брат е известният хирург Иван Карамихайлов, а племенницата ѝ е Елисавета Карамихайлова - една от основоположниците на атомната физика в България. Семейството ѝ е достатъчно заможно, за да осигури най-доброто за всички деца -изпратени са в Робърт Колидж в Цариград, момичетата включително. Точно там Елена научава английски, но не напредва изобщо с рисуването, защото този прочут колеж няма никаква традиция в обучението по рисуване. Веднага щом се връща в Шумен, баща й я изпраща във Виена, където учи в единствената художествена школа достъпна за жени – тази на словенеца проф.Треблов, а от там отново се завръща в Робърт колидж за две години, този път като преподавател по рисуване.
ЕЛИСАВЕТА ВАЗОВА: БЪЛГАРКАТА, КОЯТО ПЪРВА РИСУВА ГОЛО ТЯЛО
Пет години по-късно Карамихайлова заминава за Мюнхен, за да учи живопис в Академията за изобразителни изкуства - последователно при проф. Хенрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер.
Интересното е, че в периода, когато тя е в Германия, 1900-1910 година, водещата тенденция в западното изобразително изкуство е експресионизмът, но Карамихайлова избира да твори в считания вече за отживелица импресионизъм, който обаче най-точно отговаря на темперамента и чувствителността на младата художничка. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, както и дълбокият психологизъм и интимност на портретите.
При завръщането си в България през 1910 година, Карамихайлова става член на наскоро създаденото дружество "Съвременно изкуство" и участва в множество изложби в страната и чужбина. През 1914 година се отправя към Франция, но началото на Първата световна война я спира край бреговете на Боденското езеро, където тя остава в продължение на шест седмици, създавайки една от най-известните си творби - “Край езерото”.
Спокойно можем да кажем, че Елена Карамихайлова е от първите представители на българския импресионизъм и от първите български художници, които рисуват цветя. Тя не рисува сцени от селския бит на моми, прегърнали житни класове, а дами - образовани, заможни, лесно преминаващи културните и физически граници на континента.
Интересен факт е, че личният живот на Елена е обгърнат от мистерия. В крайна сметка, определението „стара мома“ съвсем доскоро е било достатъчно да каже всичко, без да обяснява нищо. Тя се усеща само чрез картините ѝ.
