Великият Махатма Ганди е казал „Всеки човек трябва да намери покой отвътре. Неговият вътрешен мир не се влияе от външни обстоятелства". И несъмнено, всички стресови фактори, с които се сблъскваме ежедневно, не бива да са пречка по пътя ни към щастлив и пълноценен живот. Защото силата на един човек не се крие във физическия капацитет, а в несломимата воля. Колкото по-бързо открием нашите слаби черти, толкова по-голяма хармония с вътрешното ни Аз ще постигнем. Ето и знаците, които говорят, че не сме в мир със себе си.
Не се приемаме такива, каквито сме
Неспособността да се обичаме точно такива, каквито сме е едно от нещата, с които много от нас се борят. Грешно е да се опитваме да моделираме своя образ спрямо очакванията на обществото.
Всъщност, ако спрем да мислим за „онези 3 килограма“, които трябва да свалим, за идеалния мъж, който трябва да срещнем до края на годината и за всички онези неща, които ни карат да се чувстваме неуверени, щастието ще дойде само при нас. Опитайте се да се свържете с вашите умствени, физически и духовни потребности, за да разберете колко прекрасен човек сте в действителност!
Мислим негативно
Интересен факт е, че човешкият ум подлежи на „дресировка“. Така че, съвсем не е трудно да проявите воля и да започнете да виждате чашата наполовина пълна, а не празна. Първото, на което трябва да обърнете внимание е какво говорите. Речникът ни е изпълнен предимно с отрицателни изказвания - „не издържам повече“, „не мога повече“, „нямам достатъчно“ и много, много други. По този начин вие привличате всичко лошо, за което мислите и се отдалечавате от хармонията, за която душата ви бленува.
Не се свързваме с нашите истински нужди
Всички знаем, че много хора по света живеят с много по-малко отколкото ние. Те биха били щастливи ако имат чиста вода, храна и подслон. Това не означава, че в знак на съпричастност ние трябва да се откажем от удобствата на съвременния свят. Достатъчно е да се огледаме около себе си и да си дадем сметка от какво наистина имаме нужда, за да бъдем щастливи – здраве, любов и приятелство, например.
Пренебрегваме любезното отношение
Когато бяхме деца, нашите родители ни учиха да се държим любезно с възрастните хора, да бъдем мили с другите деца и т.н. Показването на доброта е малък акт на любов, който ни помага да живеем по-добре. Дори и тук има проста математика – ако вие дадете мъничко доброта на 10 човека, то 10 човека ще ви отвърнат със същото и ще получите повече, от колкото сте дали. Ето защо трябва да се стараем да бъдем мили както с хората около нас, така и със себе си.
Не се доверяваме достатъчно
Нашето недоверие е нашата защитна реакция срещу измама и срещу това, което може да ни донесе тя. Но недоверието е и наше ограничение. Страхът от измама ни кара да се съмняваме във всеки и във всичко, пречи ни да общуваме свободно и да се радваме на живота, спира ни да предприемаме нещо ново. Недоверието към хората ни държи в постоянно напрежение и прави живота ни труден.
