Случвало ли ви се е да чуете съвета "просто бъди себе си"?
И случвало ли ви се е да се ядосате като го чуете?
Ако ви се е случвало – съвсем нормално.
Какво значи "просто да бъдем себе си"? Не ни ли е хрумвало досега? И кое себе си се има предвид?
Нима не сме 1000 неща едновременно? Кое себе си да бъдем?
Онова уверено, сияйно, секси, забавно, страстно, приемащо и мъдро същество, което сме понякога?
Или онова мрънкащо, самосъжаляващо се, ревнуващо, вкопчващо се, скучно, нетърпеливо, пълно със съмнения и конфликти Аз, което също се появява на редовни интервали?
Или всичко онова по средата?
КОЕ ОТ ТЕЗИ СЪСТОЯНИЯ Е "СЕБЕ СИ" И КОЕ ОТ ТЯХ НИ ПРЕПОРЪЧВАТ?
Нима ако се съмнявам и ревнувам, това не съм аз?
Нима ако съм ядосана или изпитвам вина, не съм аз?
Нима ако на моменти съм кисела и студена, не съм аз?
Нима ако всичко ме дразни – това не съм аз?
По-малко ли е това АЗ отколкото, когато яхна онази блажена вълна на увереност, вътрешна сила, вяра, любов и желание за живот?
Нашето "себе си" не е едно лице, което ако покажем – всички магически ще ни приемат. Което е магическа формула за успех. Понякога точно, ако бъдем себе си, няма да ни приемат. Понякога точно, ако бъдем себе си, нещо няма да се получи.
Въпросът не е дали "да бъда себе си". Ние винаги сме себе си. Не се заблуждавайте. Не можем да хвърлим вината за провала ни на някакво чуждо Аз, което за малко ни е обладало.
Дори когато сме вкопчени, нетърпеливи, гневни, слабохарактерни, страхливи – и това пак сме си ние.
Въпросът е друг. Въпросът е как да ПРИЕМА цялото себе си. Да застана зад целия спектър от мои разновидности и състояния. Да се погледна от всички тези страни и да си кажа…
"И всичките тези 1000 лица – всичките те еднакво достойни са да бъдат обичани…"
Източник: Силвия Матеева, djavarava.com
