Пътуващата документална фотоизложба "Жените в градските и селските райони", част от програмата на "Пловдив - Европейска столица на културата 2019", гостува в галерия "Алма матер" на Софийския университет от 5 декември до 20 ноември 2019 година.
Изложбата събира фотопортрети и лични разкази на жени от 5 области в България - Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Чрез силата на фотографията и устната история тя дава видимост и глас на онези, които традиционно са лишени от тях – жени от селски райони, бедни жени, жени от малцинствата, възрастни, жени с увреждания, но показва и изявени лидерки, които променят своите общности.
Историите на участничките засягат привидно ежедневни теми като образование, работа, култура и семейство. Като документира индивидуалния им опит и преживявания, изложбата иска да постави въпроси за това кое присъства и кое отсъства от големия исторически разказ, да насърчи колективната памет и да провокира дискусии за (традиционната) роля на жените в българското общество: има ли "невидими" герои и какво е участието им в обществените процеси.
Фотографиите в изложбата са на Милен Нейков, а интервютата - на Рада Еленкова-Рашева.
Това е историята на Маша - жена, която ежедневно се изправя пред трудности.
Никой досега не се е интересувал от мене по тоя начин, да идват и лично да се интересуват от мен, от здравословното ми състояние. Много ви благодаря за интереса. Да кажа са себе си ли? За себе си, детството ми винаги е било трудно – с бедност, с проблеми... от как се помня все е трудно, та чак досега. Животът ми е ад. Живея в криза. Сама се справям и това е много трудно, заради всичките ми здравословни проблеми. Това ми попречи и да се омъжа. Живея със сестра ми, по-голяма е от мен и е трудно подвижна. Помагам и на нея. Не мога да я оставя. Каквото върша за себе си, върша го и за нея. Никога не съм й отказвала. Имам чувството, че няма за какво да се усмихвам. Празниците ми минават като всеки ден. Върша и мъжка, и женска работа. Цепя дърва, кранчета оправям. Средствата не ми достигат. Всеки месец съм на версия в един магазин. Те ми помагат, не ме оставят да умра от глад. Много съм им благодарна. Държавата ни помага с въглища и дърва, но само това е. За лекарства не ми достигат. От банката съм теглила 150лв. за частична протеза [на зъбите], която се оказа несполучлива, сега съм без нея, но всеки месец ми удържат пари за нея. От какво имам нужда ли? Елате в къщата ни да видите от какво имам нужда. Прозорците ми се рушат. Чукала съм ги с ламарини, отвътре с кашони, а от вън – с ламарини и найлони. На сестра ми тавана падна. Когато вали всичкият дъжд е вътре, всички кофи са в стаята. Живеем във влага. Сестра ми получава храна от социалните, аз не успях да се класирам. Съседи понякога ни носят. Аз тия проблеми рядко ги споделям, но се чувствам самотна.
