Когато си загубил най-близкия до сърцето си човек, когато си в капана на отчаянието, когато чувстваш, че се разпадаш на парчета, прочети тези мисли. Книгата "Ти ми беше обещан" (изд. Гнездото) е история за възраждането, една малка история за човека, който отново се научава да живее, когато спомените са единственото, което му е останало.
В живота си хората периодично се разпадат на парченца, а после отново ги сглобяват и се получава нова картина.
Трябва да се противопоставяме на съдбата, трябва да я избираме, а не да плуваме по течението. Можем да изваем щастието си със собствените си ръце...
След време разбираш, че можеш да живееш едва когато престанеш да мислиш единствено за това, което обичаш ти, и започнеш да мислиш за това, което обича теб.
Продължителното щастие спохожда тези, които здраво се държат за неговите мигове. Това е като да се блъскаш над един пъзел и да се опитваш да сглобиш от малките пъстри епизоди голяма и ярка картина. И точно когато се измориш да нагласяваш различните парченца към даден образ, когато от отчаяние ти идва да разбъркаш всичко, и изведнъж ‒ хоп! ‒ получава се. Очертава се линията на верния път. За да не се превърне състоянието на приказно щастие в рутина, непременно трябва да има пристъпи на непоносима тъга.
Намирайки се в днешния ден, не задрасквай всичко тягостно от вчерашния. Защото точно в него понякога се крие отговорът.
Има хора, които винаги остават с теб, независимо дали се оплакваш, дали плачеш или крещиш, независимо колко си изпаднал. Те просто съществуват, те са там и са щастливи да ти отворят вратата си, да ти подадат ръка и да разделят залъка си с теб. Това са истинските хора в твоя живот.
Дори ужасните събития си имат своите плюсове. Просто трябва да държим здраво факела на надеждата в ръцете си и да не го изпускаме при подземните трусове на предстоящото.
Да оставиш спомените не означава да ги предадеш. Просто ги преместваш на най-горния рафт на съзнанието си и започваш да се връщаш към тях със светли мисли.
В сърцето на всеки човек е заложена някаква сила, която му помага да получи това, което иска. Тя не му дава покой, докато не стигне до края. Всичко е възможно, стига истински да желаеш това, към което си тръгнал.
Нищо в природата не стои на едно място. Залезът сменя изгрева. Малката пъпчица се превръща в цвете, гъсеницата ‒ в какавида, какавидата ‒ в пеперуда. А от миналото произлиза настоящето. Иска се търпение.
Знаеш ли кое е най-страшното нещо в живота? Да се откажеш. Така е най-лесно. Лесно е, когато си на дъното на кладенеца, да погледнеш нагоре и да кажеш, че няма спасение. Много по-трудно е да започнеш да се катериш нагоре, да падаш, да опитваш отново, да се придвижваш сантиметър по сантиметър.
Има неща, които са неподвластни на волята ни. Не можем да забравим или да разлюбим. Всичко, което се ражда в сърцето, остава в него завинаги.
