Колко често мислим, че никога повече няма да бъдем щастливи, защото сме изпуснали влака, който повече няма да мине, и сме изтървали големия си шанс? Колко пъти идеализираме някой човек или възможност от миналото и продължаваме да повтаряме, че загубеното е абсолютно необходимо за нашето щастие?
По този начин използваме формулата "би трябвало" и я прилагаме в миналото. А то вече не съществува.
Ако мислите ви са фокусирани върху онова, което се е случило, и върху това какво е могло да бъде, върху направените от теб избори и върху пропуснатите възможности, е време да спрете.
Използването на фрази от типа на "Едно време...", "Когато бях по-млада...", "Ако имах/нямах, бях/не бях...", "Животът ми вече е съсипан...", "Не мога да бъда щастлива, защото в миналото..." само ви вреди и ви пречи да намерите себе си и да живеете в настоящето.
За да се помирите с миналото си, ви съветваме да направите следното упражнение.
Вземете лист хартия и напишете писмо до своето минало. Благодарете му, благодарете и на себе си за всичко случило се, най-вече за поуките. Черно на бяло простете на всеки, който се нуждае от прошката ви (включително и на вас самите). Отделете необходимите часове, може да се окаже, че ще ти трябва повече време: недей да прибързваш. Помни, че без твоето минало няма да си това, което си сега. Когато свършиш, залепи плика и го сложи в сандъче с ароматни треви и още по-добре - зарови го. Ако решиш да го заровиш, посади отгоре му семенца от любимото ти цвете.
Из "Освободи живота си", Лучия Джованини
