Гръцкият писател и философ Никос Казандзакис е известен с рома си "Алексис Зорбас", който е филмиран под името "Зорба гъркът" (1964 г.). Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения. Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция, а някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека.
Днес ще ви представим 10 вдъхновяващи и силни цитата от него.
"Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието е просто и скромно сърце."
"Когато се страхуваш от нещо, било лъв, било човек, било таласъм, хвърляй се върху него направо и ще видиш-избягва веднага от тебе страхът; избягва от теб и отива при другия; страх обхваща звяра, човека, таласъма и дим да го няма! Това е тайната!"
"Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите."
"Говори за доброто и то само ще дойде-каза той. - Аз като казвам някоя добра дума, изпълнявам дълга си; да даде Господ да излезе истина. По-нататък не се бъркам - нека изпълни и той своя дълг."
"Истинската жена, да го знаеш, повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която получава от мъжа."
"Всеки мислеше само за себе си, за собственото си нещастие и не го беше грижа за ничия чужда мъка. Не поглеждай повече назад! Станалото — станало! Загубеното — загубено! Гледай напред и върви!"
"Шефе, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи."
"От всичко, което съм разбрал за малкото години, през които съм живял и носил сабя, свободата не е "Ела, пито, да те изям", а крепост, която превземаш с меча си!"
"Ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият обикновен ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно."
"Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..."
