Миналата седмица смелата Малала Юсуфзай получи Нобеловата награда за мир. След като бе простреляна от талибаните и оцеля, 17-годишното момиче стана символ на борбата за право на образование на момичетата по света. В момента тя живее във Великобритания, тъй като талибаните заплашват да убият нея и семейството й, ако се върнат в Пакистан. Малала е силна и вдъхновяваща - едно младо момиче, от което да се поучим.
"Нищо в моя живот не се е променило, освен това – слабостта, страхът и безнадеждността умряха. Издържливостта, силата и волята се родиха .”
"Защо да чакам някой друг? Защо да се надявам на правителството, армията, да ни помогнат... да ми помогнат. Защо аз да не извися глас? Защо ние да не се изправим и да се борим за правата си?"
"Едно дете, един учител, една химикалка и една книга могат да променят света. Образованието е единственото решение. Образование преди всичко."
“Нямам нищо против на стоя на пода в училище. Единственото, което искам, е образование. И се страхувам да не го получа.“
"Смятам, че най-добрият начин да се решават проблемите и да се бориш е чрез диалог, по мирен път. За мен най-добрият начин за борба с тероризма е едно просто нещо - образованието на следващото поколение".
"Вярвам, че единствения начин да постигнем световен мир е като образоваме не само умовете си, но също сърцата и душите си".
“През вечерта на 9 октомври 2012 талибаните ме простреляха в главата. Те стреляха и по моите приятели. Мислеха, че куршумът може да ни накара да замълчим, но се провалиха.“
“Никой не може да ни спре. Ще защитаваме правата си и ще внесем промяна с гласа си. Трябва да вярваме в силите си и силите на думите си. Думите ни могат да променят света. Защото сме заедно всички, обединени от каузата на образованието. “
“Надигам гласа си не само за да мога да крещя, но и за да могат да бъдат чути тези без глас."
"Тези, които са се борили за правата си: правото да живеят в мир, правото към тях да се отнасят с уважение, правото на равни възможности, да бъдат образовани. “
"Мисля, че животът винаги е опасен. Някои хора се плашат от него. Някои хора не продължават напред. Но други, ако искат да постигнат целта си, трябва да го направят. Те трябва да продължат".
"Вярвам, че жената има право да решава как да се облича и ако тя може да отиде на плажа и да не носи нищо, защо да не може да носи и всичко?“
"Баща ми винаги е казвал, че героизмът е в ДКА-то на пущуните (народ, населяващ северозападните райони на Пакистан бел. р.) .“
"Когато целият свят мълчи, дори един глас става могъщ.“
