Кен Киси е един от основополагащите автори в американската литература на 20 век. Той е автор на "Седем молитви на баба Уитиър", "Съдбовен кръг", "Песента на моряка“, но безспорно най-известната му книга е "Полет над кукувиче гнездо". Днес ви предлагаме някои от неговите най-запомнящи си мисли.
"Ние тъгуваме за интимност и я почитаме за отровата, когато ни бъде дадена. От малки се учим да избягваме близостта: "Никога не се разкривай" – ни учат..."Наистина ли искаш нечии мръсни, захабени пръсти да ровичкат съкровените фибри на душат ти? Никога не вземай бонбон от непознат. Даже и от приятели. Свий кесийката с карамели, когато никой не те вижда, но не приемай, никога не приемай от другите... Нима искаш да си задължен на някого? А най-важното – забрави за грижата, забрави завинаги. Защото загрижеността и симпатията ще те накарат да пуснеш моста на твоя замък и да се измъкнеш от бронята си... нима искаш всеки минувач да знае какво меко коремче имаш всъщност?"
"Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук."
"Няма да станеш истински силен, докато не се научиш да виждаш смешната страна на нещата."
"Щетата, нанесена отвън, можеш да преживееш, даже ако тя те убие. Но нанесената отвътре вреда те убива, даже ако продължиш да живееш."
"Човек отначало трябва да осъзнае възможността си за избор – за да се наслаждава на направения избор... Човек трябва да се научи да съжителства с другите хора преди да се научи са съжителства със себе си."
"Докато не опитам, никой не може да ми докаже, че не мога."
"Ако някой иска да те притисне, най-силно ще го ядосаш, като дадеш вид, че той изобщо не те притеснява."
"Вземи каквото можеш и остави останалото да мине покрай теб.“
"Можем да преброим семките в ябълката, но не и да знаем колко ябълки се раждат от една семка.“
"Но поне опитах! По дяволите, поне това успях да направя!“
