Мексиканската художничка Фрида Кало е известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера, но също така има открити любовни извънбрачни връзки, както с мъже, така и с жени. Когато е едва на 18 години, попада в тежка трамвайна катастрофа, при която пострадва тежко, което довежда до бездетност. Претърпява тридесет и две операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време. Въпреки тежкия си живот, тя запазва силния си дух, което личи от картините и словата й.
"Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива."
"Крака, за какво сте ми, след като имам криле, с които да летя?“
"Не рисувам мечти или кошмари, а своята собствена реалност.”
"Пия, защото се опитах да удавя мъките си, но гадните копелета се научиха да плуват.“
"Иска ми се да можех да правя това, което ми харесва, без да се притеснявам от завесата на лудостта. Бих искала да аранжирам цветя по цял ден, да обичам, да се смея, да плача, да изпитвам болка... Ако можех да изградя свой собствен свят, той щеше да е в пълно съгласие с всички останали светове. И никога не бих ги определила като „ненормални“, само защото те са различни от моя.“
"Нищо не струва повече от смеха. Сила е да можеш да се смееш и да се откажеш от себе си. Трагедията е най-нелепото нещо."
"Обичам те повече от кожата си."
"Мисля, че малко по малко ще разреша проблемите си и ще оцелея."
Нищо не струва повече от смях. Тя е сила, за да се смея и да се откаже от себе си, за да бъде светлина. Трагедията е най-смешното.
"Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази Земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб.“
