Животът е толкова пъстър...
Днес е като захарен памук - розов, мек и толкова сладък. Чувствате се щастливи и намирате смисъл във всяко едно малко чудо, което ви предоставя денят. Има защо да отворите очи, да се усмихнете, да станете от леглото и да изживеете живота така, както трябва. Точно днес! Да, чувствате се значими, обичани и знаете каква е вашата цел.
Но има и други дни. Те са мрачни, студени, сиви...
Дни, в които искате да се скриете от целия свят, но не можете. Ставате и слагате онази изкуствена усмивка, която трябва да носите пред другите, защото те са свикнали да виждат радост в погледа ви.
Да, точно това правя и аз. Усмихвам се и продължавам да се усмихвам.
Дори когато в душата ми е мрак, когато ми е трудно, тежко, изморено. Защото всеки е човек, всеки се изморява, всеки понякога има тежки дни. Но често сме принудени да сложим маските и да продължим живота си все едно всичко е прекрасно.
А то не е... Поне не всеки ден.
Защото животът е пъстър - ту розов, ту сив.
