Няма съмнение, че влиянието на майките е от изключително значение за формирането на всички малки момиченца като хора, дами и бъдещи майки. Но докато майчината фигура се свързва с определени функции и морални ценности, бащите някак остават на заден план. При това доста несправедливо според мен... Днес ще ви споделя уроците, които аз научих от моя татко и които ми помогнаха страшно много да стана човека, който съм днес.
Винаги трябва да преследвам това, което искам
Ако зависи от майка ми, винаги трябва да оставям нещата на съдбата, защото „тя си знаела работата“ и рано или късно ще получа това, което искам – ако ли не, значи не е било за мен. Да, ама не! Благодарение на татко разбрах, че трябва да се боря. Дори за последното парченце шоколад, което не искам да споделя с брат ми... И днес, с помощта на леко агресивния подход, овладян до съвършенство през годините, имам брилянтно образование, натрупан стаж по специалността и страхотна работа, която обожавам!
Важно е да се грижа за себе си
Татко ме научи, че няма винаги да съм малкото момиченце, което тича при мама и тати, щом я заболи корема или главата... Един ден, когато се оплаках от поредните силни менструални болки, татко просто ми каза „Не мога да ти помогна, скъпа, има си лекари за тази работа“. Тогава разбрах, че ако сама не се погрижа за себе си, не мога да очаквам друг да го направи вместо мен.
Ролята на половете е отживелица
Да, баща ми не разбира абсолютно нищо от маникюр, прически и рокли, но се справя наистина страхотно с прането, чистенето и миенето на чинии. Даже не беше нужно да ми казва каквото и да е, за да разбера, че няма нищо срамно в това да си сменя сама гумата на колата или пък че той ще пусне пералня вместо мама... Всеки, който твърди обратното, най-вероятно не му се занимава с подобни „дела“ и просто го мързи.
Да бъда себе си по всяко време
Майка ми и баща ми са доста противоположни като характери – той е резервиран и дипломатичен, а тя е пряма до болка. Въпреки това, са съумели да съхранят брака си повече от 20 години, което доказва, че не е нужно да се променяме в името на някой друг. Дори напротив, точно индивидуалните ни особености ни правят интересни. Няма да забравя как като бях малка си имах любими думи на седмицата – сигурно се досещате, че ги използвах в най-различни разговори и контексти. Макар сега да осъзнавам колко е било дразнещо и досадно, баща ми винаги ме питаше с интерес каква ще е думата на следващата седмица и смяташе това за сладко!
