Когато сме малки, постоянно ни повтарят, че ни очакват само прекрасни и вълшебни неща... Растем убедени, че сме обречени на вечно, безметежно щастие. Но изведнъж осъзнаваме, че ще трябва да се борим за всяко вълшебство, че ще трябва да понесем много удари... И ако искаме живот пълен с чудеса - трябва да ги сътворим сами.
Защото в живота злите феи са повече, отколкото в приказките. И бъдещето не е само това, което сме рисували като деца - къщичка с коминче, ярки цветя и усмихнато слънце...
В повратните моменти отчаяно се нуждаем от детския си оптимизъм и от вълшебната пръчица, за да поправим пукнатините, които са разместили и объркали живота ни.
Такава пръчица няма. Дошъл е краят на детството и на илюзиите. Дошъл е денят, в който за първи път ще се сблъскаме със съдбата. И за първи път ще усетим, че сме безсилни... Животът ни помита като могъщ ураган, а ние сме леки перца, които се реят в небето. И ни остава една надежда... Надеждата, че, докато падаме, късметът няма да ни изостави...
"Откраднат живот"