Страхът не се появява от нулата. В известен смисъл това е защитен механизъм, който помага да се избегне болката. Принципът болка-удоволствие е чудесен пример за това как всяко решение, взето в живота ни, се основава на нашата оценка за връзката на удоволствието, която ще получим от него, с болката, която ще ни причини.
В днешно време, в епоха на нетърпение и желание да постигнем резултати тук и сега, все по-често избираме по-прост и лесен начин. Пътят ни често е продиктуван от страх да не рискуваме с нещо по-сложно.
Какви страхове ни задържат на едно място? От какво най-често се страхуваме и какво можем да направим, за да се противопоставим на тези страхове?
Страхуваме се от неизвестното.
Много хора се опитват да постигнат вътрешен мир, стоейки на едно място - мястото, където се чувстват сигурни. Всъщност, когато познаваме по-голямата част от обкръжението си, не е нужно да полагаме толкова усилия, за да се справим с неотложни проблеми. Но животът по своята същност е променлив и непостоянен. И житейските ни обстоятелства могат моментално - и радикално – да се променят.
ЦЕНЕТЕ ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ В МОМЕНТА
Как да се справим със страха си от неизвестното?
За целта трябва да спрем да бъдем затворени и оградени от това, което познаваме. Трябва да започнете да действате и да вярвате в себе си. Рискувайте!
Пътувайте на автостоп. Напуснете работата, която не ви прави щастливи! Поканете човека, когото харесвате на среща. Каквото и да се случи след това, уверяваме ви, ще се справите с последствията. Без значение какви препятствия поставя животът на пътя ви, вие ще ги преодолеете, но ако паднете, ще се изправите, ще се отърсите и ще продължите напред!
Запомнете: Не можете да откриете нито един нов океан, ако нямате смелостта да загубите поглед от познатия бряг!
Страхуваме се от самотата
Всички имаме нужда от чувство за принадлежност към нещо по-голямо от нас самите. От психологическа гледна точка чувството за принадлежност може да приеме и формата на конформизъм по отношение на социалните норми.
За да изпитаме истинско чувство за принадлежност, трябва преди всичко да повярваме в себе си и да принадлежим на себе си напълно и без страх.
Не се страхувайте от самотата, защото по-страшно е да сте обградени с хора, а да се чувствате сами!
Истинската принадлежност не се ражда при преговори с други хора и съвместни дейности с тях - тя изисква автентичност и почтеност на човека, върху който трябва да работите всеки ден. Това е личен стремеж, който всеки от нас трябва да носи в сърцата си до края на дните си.
