Докосваш ли ме? Или си измислям
онази непрогледна тишина,
в която пръстите ти
бавно ме разлистват
и устните ти нежно ме четат...
Написана съм твоя , много твоя
от стръмното на мъжкия ти пулс
по гладката изящност на завоите
и мекото на женския ми вкус...
Прочиташ ме...задъхано...на срички...
до най-дълбокото на сладките ми тайни.
И аз настръхвам , цялата обичане.
Шептя те . Искам те . И ти се давам.
Нали е обич... Нека да е тиха...
Обичам те безмълвно. Със очи.
Обичаш ме контурно. С щрихове.
Такава обич само се мълчи.
Автор: caribiana
