"Да би мирно стояло, не би чудо видяло" - тази порочна българска поговорка чувам все по-често през изминалите дни. Поводът - скандалът с актрисата Диана Димитрова, който тя разрази с пост във Facebook, споделяйки, че е била пребита преди цели 5 години от колега по време на снимки. Тя гостува в телевизионно предаване, където направи намеци, че биячът ѝ е актьорът Юлиан Вергов, с когото се оказва, че освен всичко друго са имали любовна връзка.
И се започнаха едни коментари...
Как той се разделил с жена си, но после решил да се върне при нея, как това било кратка авантюра и той съжалявал, как актрисата го гонела и го преследвала, как искала да се сближи с дъщеря му (с която впрочем той сам я запознава)... Видиш ли работата била "тя ме гони, аз не искам...". Общо взето стигаме все до там: ТЯ, жената – изначално грешната, още от времето на Адам и Ева, мръсницата, прелъстителката, изкусителката, разбивачката на семейства и прочие...
Защо, питам аз, все жената е виновна в такива ситуации? И всичко гореизброено оправдава ли постъпката на "силния" мъж, който използва цялата си физическа даденост, за да пребие жената, с която до вчера е спал? Ставате ли повече мъже, като биете и удряте и това решава ли любовните ви проблеми вкъщи?
Изключително жалка картинка е да четеш коментари "как тя сама си е виновна" и "сама си го проси" на самодоволни господа, които се прибират вкъщи и тайничко си мечтаят да ч*кат съседката вместо жена си, но които пред обществото са еталон за мъжественост и го играят на перфектното семейство. Още по-жалка картинка е да четеш подобни коментари от жени, които одобряват насилието над други жени, без дори да осъзнават, че утре могат да са на същото място.
Снимка: Facebook/Диана Димитрова
Българският шоубизнес вече си имал собствен скандал тип MeToo – да, ама не, драги читатели. MeToo няма нищо общо със случая на Диана Димитрова, защото ако в Холивуд някой е преспал с някой, а после е решил да го съди и обвини в сексуално насилие, то тук насилието и побоят са налице, при това доказани със снимков материал. И отключват една много по-голяма тема – тази за домашното насилие и как да се предпазим от него, защото въпреки поправките в НК и НПК от 2018 г., случаите на пребити и дори убити жени са налице. И тези поправки, и Програмата на "Национална полиция" за превенция и защита от домашно насилие, всъщност се борят с последствията от него. Те са насочени към това какво да се направи, когато вече има домашно насилие и насилници, а не как да направим така, че да спрем тези насилници.
И въпреки че България през 2016 г. подписа Истанбулската конвенция, през 2018 г. Конституционният съд реши, че тя противоречи на конституцията на страна ни. Така "Истанбулската конвенция" остана неразбрана и борбата срещу насилието никога не стана обща кауза на обществото ни.
Според данни на ООН 35 на сто от жените в световен мащаб са били жертва на някакъв тип насилиe. У нас не се води официална статистика на сигналите, но по последни данни всяка трета българка е преживяла физическо или сексуално насилие.
Не бъди една от тях! Говори за проблема! Не след 5 години, а сега! Защото утре може да е късно!
Автор: Милена Славкова
